* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

От Бога е писмо паднало
на Иванчовото коляно.
Иванчо по двор ходеше
и жално, милно плачеше.
Мама Иванчо думаше:
- Иванчо, сине Иванчо,
защо по двори ходиш
и жално, милно плачеш?
Иванчо мама си думаше:
- Мамо бе, мила майчице,
като ме питаш, да кажа,
правичко ще ти обадя -
от Бога е писмо паднало
на моето дясно коляно,
а в писмото пишеше,
че от майка ще ми е смъртта,
майка ми ще ме убие!
- Иванчо, сине Иванчо,
стой, недей дума таз дума,
че от хората срамота,
а пък от Бога грехота,
как ще те, мамо, убия?!
Че расти Иванчо, порасти,
мама Иванчо думаше:
- Хайде се, Иванчо, ожени,
отмяна да ми доведеш.
Че се Иванчо ожени,
на майка отмяна заведе.
Слуша Иванчо, радва се,
цяла ми една година.
Иванчо на мама думаше:
- Хайде ме, мамо, отдели
от ниви, мамо, и от кории,
от бащино тежко имане.
Мама Иванчо думаше:
- Че от кого да те отделя,
дали от брата по-голям,
или от сестра по-малка,
от кого ти е, синко, золума?
Че се Иванчо разсърди,
от къщи навън излезе,
че ходи Иванчо, че скита
цели ми девет години.
Петранка на двора седеше,
сиви си крави доеше
и си ги люто кълнеше:
- Пусти ти остали кравите,
две ви Иванчо остави,
пък двеста ще ви завари!
Пътниче в пътя вървеше
и си на порти похлопа,
като похлопа, повика:
- Има ли място за спане
за мене и за кончето ми?
Петранка се от двори обажда:
- Аз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам.
Свекърва се от къщи обади:
- Пусни го, синко, пусни го!
Тъй ходи и наш Иванчо,
тъй търси място за спане
за него и за кончето.
Като си влезе пътниче,
пътниче, младо друмниче,
че си кончето завърза -
дето си Иванчо вържеше
негово конче хранено.
Като в къщи влезе,
че си пушката закачи -
дето си Иванчо закача
неговата пушка бойлия
и си пътниче поседна -
дето си Иванчо сядаше.
Яли са, та вечерали,
мама Петранка думаше:
- Айде го, майка, изведи
горе, в горните стаи,
пътниче да си почине -
цял ден из друмите вървяло,
то се е много изморило.
Като го Петранка изведе,
горе в горните стаи,
пътниче дума Петранка:
- Петранке, булка хубава,
шепа жълтици ти давам
при мене да си нощуваш.
Петранка дума пътниче:
- Аз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам -
какво ще каже майка ми.
Свекърва й дума Петранка:
- Я иди, мама, при него,
при него да си нощуваш,
тъй дава и наш Иванчо,
тъй дава шепа жълтички,
при него да си нощуват.
Легнали, та са заспали,
нощта се е вила-превила,
свекърва я сън не хваща,
че взела брадва във ръка,
излязла горе в стаите,
че го в главата удари
и му глава отсече.
Мокър му език говори:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
какво ти на тебе аз казах -
ти ще ме, мамо убиеш,
ти ще ме от булче разделиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010