* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

От Бога книга паднала
на Стояново коляно.
Стоян си книга четеше,
четеше, ели си плачеше.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, мило мамино,
що четеш книга и плачеш,
що се на книга намира?
Стоян мами си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
кога ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа,
що се на книга намира -
сама щеш да ме заколиш,
в боклука ще ме заровиш!
Мама Стояну думаше:
- Стояне, мило мамино,
стой, недей дума таз дума;
как ще кайдиса мама ти,
как ще те, мама, заколя,
как ще те в боклука заровя,
като си един мама -
за син и за дъщеря?
Днеска се Стоян ожени,
утре се свади с мама си.
Стоян мама си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
майно ле, да ме отделиш
и от ниви и от ливади,
от къща и покъщнина,
от къщни дребни работи
и от бащини бахчии,
и от бащини кории.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, мило мамино,
от кого да те отделя?
Дали от сестра по-млада,
или от брата по-стара?
Стоян се люто разсърди,
че си далеко забягна,
далеко, далеч в Анадол.
Седял е девет години,
спечелил девет стотини.
Чуди се Стоян, мае се -
дали парите да носи,
или да купи говеда;
че купи сиви говеда,
говедари си представи
и купи конче хранено,
че си кончето възседна.
И си селото наближи,
и на говедари думаше:
- Подир карайте говеда!
Аз ще напред да ида,
напред ще конак да търся.
Че вървя Стоян, що вървя,
та че до тях наближи.
Гунка на порти седеше,
Стоян на Гунка думаше:
- Гунке ле, булка хубава,
има ли конак за мене!
Гунка Стояну думаше:
- Пътниче, кално друмниче,
аз имам стара свекърва
да ида да я попитам.
Ходила, попитала я.
Мама на Гунка думаше:
- Пусти го, мама, не връщай,
че и наш Стоян тъй ходи,
дано го пущат и него.
Като си влезе млад Стоян,
дето си конче вързваше -
Стоян го пак там повърза,
дето си пушка качеше -
Стоян пак там я покачи,
дето си Стоян седеше -
там си Стоян поседнал,
дано се някак усетят,
че си е дошъл млад Стоян,
а те се не усетиха.
Седнали да вечерят,
Стоян на Гунка думаше:
- Гунке ле, булка хубава,
аз ти давам жълтичка
да дойдеш, да вечеряме.
Гунка пътнику думаше:
- Пътниче, кално друмниче,
аз имам стара свекърва
да ида, да я попитам.
Тя свекърва си думаше:
- Вика ме, мамо, вика ме,
млад юнак да вечеряме.
Стара свекърва думаше:
- Я иди, булка, и седни,
че и наш Стоян си тъй ходи.
Седнали и вечеряли,
Стоян на Гунка думаше:
- Гунке ле, булка хубава,
аз ти давам жълтичка,
да дойдеш, двама да спиме.
Гунка пътнико думаше:
- Ой ми те тебе, пътниче,
аз си имам стара свекърва
да ида да я попитам.
Гунка Мама си думаше:
- Майно ле, драга майчице,
пътник ми дава жълтичка
да ида, двама да спиме.
- Я иди, булка, не седи
и мой си Стоян тъй ходи.
Че си е Гунка отишла,
отишла, да нощували.
А Стоянова майчица,
като си стана през нощта,
на пръв сън ги оварди,
че взема китка ключове,
отключи нови горници,
поела си е остър нож,
та че си при тях отиде,
на пръв сън като заспали,
не я е никой усетил,
че при Стояна отиде,
че му главата отряза
и в боклука зарови.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010