* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Гунка кравите изпъда,
разпаса и гушоглава
и си кравите хи кълнеше:
- Крави ле, пусти станали,
крави ле, пометени ле,
сега са девек години,
откак е Стоян забягнал,
забягнал, веке не дойде,
остави ве тридесате,
станахте триста шеесет,
триста шеесет и седем,
не мога, крави, не мога,
не мога да ве изпъдя,
не мога да ве вкарувам!
Чуждинче иде отдолу,
чуждинче хи ябанджийче,
та си на Гунка думаше:
- Булко ле, булко бульена,
бульена, неразбульена,
имате ли конак за нази,
за нази и за коньето?
- Чуждинче и ябанджийче,
йе имам баба лошава,
ще пода да я попитам,
да вида, какво ще каже.
Гунка баба си питаше:
- Бабо ле, стара старийо,
на пък ме срещна чуждинче
и ме за конак попита,
таз вечер у нас да дойде?
Гункина баба на Гунка:
- Върни се, булье, кажи му,
има ли кемер алтънье?
Върна се Гунка, пита го:
- Чуждинче, ти ябанджийче,
имаш ли кемер алтънье,
таз вечер у нас ще дойдеш,
имаме конак за тебе,
за тебе и за коньето?
Чуждинче дума на Гунка:
- Булко ле, Гунко бульена,
не носа кемер алтънье,
ми носа мишин дисаги.
Гунке ле, Гунка отиде,
горе в горната одая,
че на баба си думаше:
- Бабо ле, стара старийо,
не носи кемер алтънье,
ми носи мишин дисаги.
Легна си, та сън заюснал.
Гункина баба отиде,
гато са пели петлите,
та му главата отреза.
Главата му се валяше,
със език хортуваше:
- Мале ле, мила майчо ле,
ми я съм, мале, ми я съм,
твоето чедо еднинко,
дето ме, мамо, изгледа,
на чужда хурка да предеш,
на чужди разбой да тъчеш!
Мене ми, мамо, казаха -
де да е, и кога да е,
ти ще ме мене откъсаш,
откъсаш, да ме погубиш!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010