* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Стоян черкови метеше,
метеше, хем разтребяше
и бяла си книга държеше,
държеше, хем я четеше.
На книга му се намира,
че жена ще го заколи
с негови остри ножове.
Като зачу Стоян тез думи,
че взема Стоян, забягна
далече ми долу във Влашко,
във Влашко, чак в Букурещко.
Стоял Стоян, седял е
цели ми девет години;
че спечели ми Стоян, припечели,
много е пари спечелил.
Че Стоян вече намислил
наназад да се върне
в негово село рождено.
Че купил Стоян, прекупил
дор девет стада овце
и девет чирака пастири,
и си за село потеглил.
Като тяхно село приближил,
той на чираци думаше:
- Чираци, мои аргати,
полека овце карайте,
пък аз ще напред да ида,
място за спане да търся.
По-малко място ще търся,
по-много ще трици да правя.
Стоян на техни порти похлопва
и на майка си повиква:
- Има ли, бабо, място за нази,
за нази и за овцете?
Майка на Стояна продума:
- Пусни го, булка, пусни го,
че и наш Стоян тъй ходи,
тъй ходи и тъй се моли...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010