* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

От Бога книга паднала
на Стояновото коляно.
Чете я Стоян, гледа я -
в книгата му пише,
че майка му ще го заколи
с неговите влашки ножове,
дето ги от Влашко донесъл.
Чуди се Стоян, маи се,
как да се скара с майка си.
Най-после Стоян й каза:
- Ти ще ме, майко, заколиш!...
- Стояне ле, не думай тези думи,
че кой заклал детето си?
Най-после Стоян рано станал
да си от село избяга,
от ножове да се отърве.
Вървял Стоян, вървял,
стигнал до село непознато.
Там Стоян замръкнал
и срещнал един чичко.
- Добър вечер, чичко!
Ще мога ли тук да преспя?
- Можеш, момче, почакай тук!
Отивам чирак да търся.
- Недей, чичко, ходи,
аз чирак ще ти бъда.
Върнали се и го завел,
яли, пили и се запознали.
Като се съмнало,
чорбаджията му казал:
- Ела, момче,
да те запозная с работата -
това стадо ще пасеш,
като дойде Димитровден,
тогава ще ти заплатя.
Пасъл ги Стоян, гледал ги,
дошъл Димитровден.
Момчето казало:
- Няма, чичко, да ми плащаш,
тук ще бъда дълги години!
Много пари спечелило,
чорбаджията в кесия ги събирал.
Най-после Стоян му казал:
- Искам, чичко, да си ида,
да си ида към нашия край.
- Постой, почакай, Стояне,
за малко - да се разберем.
Ето ти парите, ето ти стадото -
половината стадо ще ти отделя.
Ето ти парите, не съм ги прочитал,
защото много станаха,
купил съм ти нова кесийка.
Като бръкна в кесията,
извади две шепи жълтици.
- Ако искаш, Стояне, тази вземи,
ако искаш старата вземи.
Сложил ги Стоян на рамо,
замамил си овцете.
Мамил ги Стоян, карал ги,
на залез слънце пристигнал
в тяхното село.
Майка му на кладенче вода налива.
Той й казал:
- Добър вечер, бабо!
Мога ли у вас да пренощувам,
има ли място за моето стадо?
Бабичката отговорила:
- Има, има място много,
аз съм самичка.
Девет сина съм родила,
девет гроба съм изкопала,
девет булки съм заровила
и на булки - девет люлки.
Влезнали вкъщи,
стадото подслонили.
Седнали да вечерят.
- Един син имам, синко,
не го знам къде е;
жив ли е, умрял ли е -
никой нищо не казва.
Стоян си закачил
кесията на водника
и тоягата там си оставил,
и на бабата казал:
- Искам, бабо, да си легна,
да си почина,
че сутринта рано ще стана -
овцете на пазар ще закарам.
Нали е Стоян уморен,
щом легнал и заспал.
Бабичката си рекла:
- Я да видя, какво има в тази кесия!
Погледнала - половин кесия
жълти жълтици,
та си на ум рекла:
- И тъй няма, и тъй няма.
Я да взема на Стоян ножа,
та да го заколя.
Взела го и при Стоян влязла
и му глава отрязала.
Стоян с кървав език продумал:
- Аз нали ти казах, мамо,
че ти ще ме заколиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010