* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

От Бога книже паднало
на Стояново коляно.
В писмото пише и говори, (2)
мама му ще го заколи
със бащина му остър нож.
Чуди се Стоян, мае се
какво да стори, направи...
Стоян далеко забягна, (2)
във Влашко, във Букурещко.
Седял е девет години,
спечелил девет хиляди,
прекупи стадо беглишко,
че на Стояна дотегна, (2)
да ходи Стоян, да скита.
Най-сетне Стоян решава
в негово село да иде.
На порти хлопа и вика.
Негово булче хубаво
то му й отворило.
Стоян булче си думаше: (2)
- Имаш ли конак за юнак,
за мойто стадо голямо? (2)
Ази съм младо търговче.
Марийка дума търговче:
- Търговче младо, мър, търговче,
аз си имам стара свекърва,
ще ида да я попитам.
- Майно ле, стара свекърво,
на порти хлопа и вика
пътниче, младо търговче, (2)
иска тук да пренощува
с негово стадо голямо.
Майката дума булче си:
- Да приберем пътника,
аз си имам синка като него, (2)
де ходи и де ли той скита.
Вечерта кат са прибрали,
пътниче дума Марийка:
- Аз съм, Марийке, твой Стоян
и ще до тебе да легна!
Ала на майка не казали.
Среднощ като е станало,
Стояновата майчица,
тя му й главата отрязала
със бащина му остър нож. (2)
Нали е от Бога казано -
майка му да го заколи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010