* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Какъв ми е спомен станало!
Тодоровата майчица,
тя на Тодорчо думаше:
- Тодоре, синко Тодоре,
ай да те, мамо, оженим,
да направим сватба сиромашка,
без зълви и без девери!
Тодорчо дума майка си:
- Ай да я, мамо, направим,
хората да се почудят,
какъв е Тодор сиромах,
каква си сватба направи!
В петък го е мама сгодила,
в събота сгоден походи,
в неделя сватба голяма,
понеделник яли и пили,
във вторник Тодор подрани,
Тодор Петкани думаше:
- Петканке, булка хубава,
под було ще те оставя,
под було ще те намеря.
И стана Тодор, замина,
взема си торба в ръка,
печалба да си печели.
Че ходи ми Тодор, ходи
цели ми девет години,
спечели ми говеда с говедаря.
На ум му дойде Тодорчо,
назад да се повърне.
Като до селото той допря,
той на овчари и говедари думаше:
- Стойте и почакайте,
аз ще си конак потърся.
Като до тях той допря,
до техните порти,
Петкана по двор ходи,
бяло си було развява,
на девет места изгорено...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010