* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Хем чете Тодор, хем плаче,
никой Тодор не вижда,
мама Тодора видела,
видяла и попитала:
- Тодоре, синко Тодоре,
защо книжа четеш и плачеш?
Тодор на мама думаше:
- Майно ле, стара майчице,
кат ме питаш, да ти обадя,
ко ми описва у книжо -
у книжо, мамо, описва,
ти ще ме, мамо, заколиш,
от тебе ще ми й ейзеля?
Пък тя на Тодора дума:
- Дано е лъжа, мамо, писмото,
дано се писмо изтрие,
как ще те, мамо, заколя
със нова брадва точена?
До тях булката стояла,
Петранка, булка хубава,
хубава булка под було,
тя на Тодора думаше:
- Забегни бе, Тодоре,
у Влашка земя, Богданска,
дан те мама ти заколи!
Тодор Петранка послуша
и си далеко забегна
у Влашка земя, Богданска.
Седял ми й Тодор, печелил ми,
седял ми й девет години,
казан имане спечелил.
Тогиз си самичък подумал
в селото да си отиде,
булката да си види,
дето я Тодор остави
млада булка под було.
Че прекупи Тодор, прекупи,
говеда с говедарите,
овцете със овчарите
и петстотин свини загорски.
Тръгнали да си отиват,
вървели, що са вървели,
вечерта са поляна стигнали.
Тодор на овчари думаше,
на овчари и на свинари:
- Вий таз нощ тук ще нощувате,
аз кат си отида у село,
конак ще търся за мене,
за мене и за кончето си.
Тодор у село отива,
право се на порти отбива,
там си Тодор поспирва.
Петранка, булка хубава,
из равно двори ходеше,
сиви теленца делеше,
бели крави доеше,
булото й се закачило.
- Пусто останало, пустина,
стана девет години,
девет съм була съдрала,
десето ми на стана,
и него да съдера,
и ще се вече оженя!
Тогаз се Тодор провикна:
- Петранке, булка хубава,
има ли място за мене,
за мене и за кончето ми?
- Нищо не мога да думам,
имам си стара свекърва,
свекърва си ще попитам.
- Хиляда давам за мене,
петстотин давам за кончето си
и тука ще нощувам.
Петранка свекърва казала:
- Майно ле, стара свекърво,
пътник на порти повика,
вика, за конак пита,
за себе си и за кончето си.
За себе си дава хиляда,
за кончето си дава петстотин.
Мама Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
хайде пътник да пуснем,
че и нашия Тодор тъй ходи,
тъй ходи и тъй конак търси.
Тогиз си тя излезе,
Тодор у двори влезе,
че си кончето върза,
дето го напред вържеше
и си пушката закачи,
дето я напред качеше.
Вечерта, кат се нахранили,
Тодор Петранка думаше:
- Таз нощ много пари ще ви дам,
въз тебе искам да нощувам.
Влегли в стаята да нощуват.
Нали й мама душманка,
защо с людския човек да нощува.
Станала по туй време, ни онуй,
тя Тодора заклала
със нова брадва точена
и у боклука заровила.
Сутринта дошли овчарите,
овчарите и свинарите.
Свините им у двора влегли,
Тодора от боклука изровили.
Да н' би чудо станало,
не би се песен запяла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010