* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Гяк Тодор църкви метеше,
църквите мете и свири,
куните реди и пее,
у книже гледа и плаче.
Майкя Тодору говори:
- Сино Тодоре, Тодоре,
що ти у книже казува,
що ти се жално преврара -
църквите метеш и свириш,
куните редиш и пееш,
и книже гледаш и плачеш?!
Кажи ми, сино, кажи ми,
що е у книже писано?
Тодор на майкя говори:
- Мале ле, стара мале ле,
не питай, мале, не питай,
тежка ми жалба не дигай,
че ми се в книже казува -
от своя майка да гина,
от своя майка рождена.
Та па се Тодор уплаши,
забегна Тодор у Влашка,
у Кара-Влашка широка,
ега се това размине,
размине, да се разтури,
ега му Господ опрости,
що си е Богу прегрешил.
Там седе мало и много,
до цели девет години,
спечели много имане.
Метна година скъпия,
накупи Тодор, накупи
сурии сиви говеда,
сурии овни маторци
и на иляди овчици.
Мило му, драго, за всичко,
у радост всичко остави,
остави всичко, забрави.
Та па се Тодор умисли
за свои мили роднини,
роднини и родители.
Най-много Тодор мислеше
за пръвно либе Петкана.
Изпрати Тодор, запрати,
сурии сиви говеда,
браници овни маторци;
он си помами овците.
Кога в селото да влезне,
покрай чешмата замина,
сиво си стадо водеше,
със меден кавал свиреше.
И на чешмата стояха
от една страна момите,
момите със момчетата,
от другата невестите.
Тодор си позна Петкана,
а на Петкана думаше:
- Я приди близо, невесто,
я приди близо, пристъпи,
нещо кю да ти продумам,
продумам, да те попитам -
дома да ме заведеш,
у вас на прелег да лежа,
петдесе давам кирия,
двеста кю да ви арижа!
Петкана иде до дома,
за да попита майка си,
та па свекърви говори:
- Мале ле, стара свекърво,
я слушай да ти прикажа -
като отидох на вода,
край чешма мина търговче,
та па си мене говори:
"Моме, хубава невесто,
има ли место повече,
да ме заведеш на госкье -
у вас на прелег да лежа,
петдесе давам кирия,
петстотин кю да ви арижа!"
Бива ли да го доведа?
Свекърва каже Петкани:
- Окни го, снахо, да дойде!
И Петкана е излела,
та му е с ръка кимнала,
и дома го е завела.
Сготвила гостби търговски,
седнаха да си вечерят,
пийнаха бистра ракия,
а кога вино да пият -
виното си ги упои,
та си легнали, заспали.
Проклета да е майка му,
да е проклета, триклета,
че взела остра секира,
та му главата отсече.
Кога станала Петкана -
ясни го кърви обляли...
Като го виде Петкана,
она се викна-провикна:
- Мале ле, стара свекърво,
да си проклета, триклета,
оти го, мома, погуби;
нали бе това млад Тодор,
язе му познах пръстеньо,
що го е с мене променил
на наше пръвно венчанье!
Тогай е Тодор стигнало,
що му у книже писвало!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010