* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Побегна си млади Стоян,
побегна си от бащини,
от бащини си давии,
от майчини караници.
Отиде си в Влашка земя.
Тамо седе малко, много,
малко, много, до девет ми,
до девет ми пусти годин,
та си спечели имане -
триста говеда с говедар,
двеста коня с конярите,
хиляда овци с овчари.
Па си яхна враня коня,
товари си тежка хазна,
отиде си в пусто село,
пусто село бащино му.
Не ойде право дома си,
но при сестра си Ангелина.
Ка го виде Ангелина,
викна колко глас й държи:
- Добре дойде, брат Стояне!
- Остан' с здраве, Ангелино,
к' ида майка да си видя,
к' ида либе да си видя!
Ойде на бащини двори,
та почука дваж, триж пъти.
Излезе негово либе,
та му вели и говори:
- Защо тропаш, лудо-младо,
дали за вино, ракия?
Млад Стоян вели, говори:
- Не терам вино, ракия,
терам конак да нощувам!
Тя му вели и говори:
- Я да питам моя свекърва.
Свекърва й изим дала
да пущи незнаен юнак
да пренощува в къща им.
Първо либе отворило,
отворило вити порти,
та си влезе млади Стоян,
разтовари тежка хазна.
Сложиха му сладка вечера,
думаха си милни думи.
Дойде време, легна Стоян,
легна Стоян да си спие.
Свекърва дума снаи си:
- Иди, снао, обиди го,
обиди го дали й заспал,
да одем да го загубим,
да ни остане хазната,
хазната сос жълти пари!
Ошла Калина да види,
видела и се върнала,
на свекърва си говори:
- Ой ле, мале, мила мале,
много е път пътувал,
кон го е много разтърсил,
та ка легнал - веднъж заспал.
Па станала свекърва й,
станала е и отишла,
та погубила Стояна,
погубила, погребала,
погребала у яслите -
кон го отрива, та зарива.
Кога се зора зазори,
дошла милна му сестра,
милна му сестра Ангелина,
на макя си говореше:
- Мале ле, мила ми майко,
честито ти, дека син ти,
син ти Стоян си дойде!
- Мълчи, щерко, не говори -
не съм видяла Стояна,
ете сега девет годин!...
Ете говедар с говеда,
та на Калина говори:
- Честито ти, Калино,
Калино, млади Стояна,
млад Стоян, наш чорбаджия!
Калина вели, говори:
- Мълчи, говедар, не думай,
ете сега девет годин -
я не съм видела Стояна!...
Дошли овчари с сиво стадо,
та на Калина говорят:
- Къде да свъртим Стояново,
Стояново сиво стадо?
Тя им вели и говори:
- Овчари, млади кехаи,
я не съм видела Стояна
ете сега девет годин!...
Стоянов кон цвили, рие,
та изрил Стоянова глава.
Тогай се чудом чудили -
майка сина си убила,
убила, скришом зарила,
скришом зарила с снаха си,
с снаха си Ангелина
за пуско тежко имане...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010