* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Майка на Тодор думаше:
- Тодоре, синко Тодоре,
как ще се, мама, гледаме,
като нищичко нямаме!
Нали на Тодор дотегна,
чуждо ратайче да ходи,
той на майка си думаше:
- Ще стана, майко, да ида
в тази златна Добруджа,
дано си пари спечеля
Отишъл Тодор в Добруджа,
стоял е девет години.
Спечелил стадо голямо,
вземал си булка хубава.
Като си в къщи отишел,
започнал сватба голяма.
Булката дари дарява,
тамън кръстника дарява,
Тодорова майчица
тя на Тодора думаше:
- Синко Тодоро, Тодоре,
бре, какво, мама, направи!
Що ти бе сватба голяма?
Що си парите похарчи
и си овчици продаде?
Девет години печели
за една булка хубава.
Тодор се много засрами
и взема Тодор, побегна,
оставил булка под було.
Ходил Тодор овчарин,
цели ми девет години.
Много е пари спечелил,
купил си вакли овчици.
Тогава Тодор потеглил
за неговият вилият.
Като в село пристигнал,
Тодоровата булчица
на чешма вода налива,
Тодор на булче думаше:
- Защо ти е було на глава
толкова вехто, скъсано?
Булката не го познала
и си на Тодор думаше:
- Ази съм булка под було,
девет години ще стане,
мъжа си Тодор жалея.
- Аз съм пътник далечен,
има ли място за мене,
за мойто стадо голямо,
у вази да нощувам?
- Аз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам.
Булката дума майка си:
- Я слушай, мамо, да кажа,
един овчарин далечен
моли се да пренощува.
Я ела, мамо, да видиш,
сякаш ми мяза на Тодор...
Майка й дума, говори:
- Иди го мама доведи,
че и наш, мама, Тодорчо,
тъй ходи, мама, тъй скита,
тъй пита, мама, за спане.
Вкарал е Тодор стадото.
Седнали да си вечерят,
Тодорчо дума майка си:
- Много съм, бабо, изморен,
къде ще легна да поспя,
че утре рано ще стана?
Майка му продума:
- Я иди, булка, заведи
пътника да си полегне.
Като в стаята влезнали,
Тодорчо жално продума,
продума, сълзи пророни:
- Марийке, първо венчило,
не ме ли, либе, познаваш,
че аз съм твоят Тодорчо?!
Двама легнали, заспали.
Тодоровата майчица,
като ги през нощта видяла,
тя каил не е станала.
Мислила и решила да вземе,
да вземе да го погуби.
Като в стаята влезнала
с остра брадва в ръцете,
Тодор се от сън събуди,
подскочи и си продума:
- Какво ще, мамо, да правиш?
Нали съм твоят Тодорчо!
Майка му жално плачеше:
- Синко Тодоре, Тодоре,
какво щях, мама, направя,
защо се, мама, не казваш,
не казваш и не се обаждаш?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010