* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Остана Тодор сираче,
без баща Тодор с майка.
Че расти Тодор, порасти,
ерген на двайсе години.
Че го майка му ожени
за Пенка, мома хубава,
че беше и тя сираче.
Като сватба почваха,
майка на Тодора думаше:
- Голяма сватба не прави,
защото ний сме сиромаси,
с какво ще ги посрещнем?
Но нали го Тодор досрамя
сирашка сватба да прави -
продаде Тодор, заложи
бащини ливади големи.
Покани цяло село и роднини,
роднини, още комшии.
Голяма сватба започнали.
Като булката довели,
седнали да ядат и пият.
Тодоровата майчица,
нали беше много проклета -
тя на Тодора думаше:
- Нали ти казах, Тодоре,
голяма сватба не прави,
махни се, сине, от тука!
Нали го Тодор досрамя,
че си Тодор забягна -
остави булка под було,
в тая равна Добруджа,
Добруджа, пуста Козлуджа.
Стоял е Тодор, печелил,
цели ми девет години.
Че му е Господ помогнал
голямо имане да има -
девет сюрии с говеда,
деветстотин вакли овнета
и един кемер със жълтици.
Тогаз се Тодор завърнал
в Пънсеклии село голямо.
Като в село пристигнал,
той на чираци продумал:
- Тука на края чакайте,
ази в село ще ида
за нази място да диря,
за нази и за добитъка
Всред село като отишъл
и се на чешма позапрял
студена вода да пие -
на чешмата булка с було
на девет места скъсано.
Тя на Тодора думала:
- Аз съм булка оставена -
става вече девет години
откак е Тодор забягнал
и още не се й завърнал...
Тодор булки продума:
- Има ли място у вази,
тази вечер да нощувам
с моите вакли овнета
и сиви бели говеда?
Тя на Тодор продума:
- Хайде у дома да идем
и майка си да питам.
- Майко ле, стара свекърво,
един пътник пита
в нази да нощува
с негови вакли овнета?
Много мяза на Тодора...
Майка й дума на нея:
- Гиди, руспийо, Петрано,
когото на път ти видиш,
все го на Тодора наричаш!
И си тя вънка излиза,
и на пътници продума:
- Елате да нощувате
с вашите вакли овнета
и сиви бели говеда.
Че ги Тодор докара.
Вечерта, като мръкнало,
Тодор на булка продума:
- Няма ли вино в къщи,
искам малко да пия?
Булка на Тодор продума:
- Има, но й малко кисело -
още от сватбата остало...
- Донеси, нека й кисело!
И тя му вино донесла.
Той й пръстен подаде,
що го на сватба менили
и тя го вече познала.
Майката, като се събужда,
вижда, че Петрана я няма
и бързо навънка излиза.
Че си брадвата вземала
и в одаята отива,
и както двамата лежали
на Тодор глава отрязала.
Викнала Петрана да плаче:
- Какво, майко, направи,
че си Тодора погуби?!
Ето му, майко, пръстена!
- Я мълчи, булка, не казвай -
друг мъж ще ти намеря
и половината злато ще взема!
Че са Тодор заровили
на двора всред боклука.
Кога се вече съмнало,
Тодорови две говеда,
малки без майки останали,
Тодор ги с хляб отгледал -
почнали двете да ровят,
с рога боклук ровили,
че си Тодора изровили,
почнали раните му да лижат.
Нали е Божа работа,
че са Тодора съживили.
Че стана Тодор, повика,
цяло село калеса,
роднини и комшии
да ядат, още да пият!
А майка си Тодор
с катран полива,
че я Тодор запали
мало и голямо да види,
и за пример да служи!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010