* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

От Бога е книжле паднало
на Тодорово коляно.
Тодор си книжле четеше,
четеше Тодор, плачеше.
Мама Тодору думаше:
- Тодоре, синко Тодоре,
що четеш книжле и плачеш,
що ти е на книжле писано?
Тодор си мама думаше:
- Майно ле, стара ле майчице,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа -
на книжле ми е писано,
че жена ще ме заколи,
и тя ще бъде майка ми,
в боклука ще ме зарови!...
Мама Тодору думаше:
- Тодоре, синко Тодоре,
коя ще майка кандиса,
чедото да си заколи,
в боклука да го зарови?!
Че стана Тодор, замина
надолу чак из Влашко -
из Влашка земя Богданска,
дано се щета размине.
Ходил е Тодор, скитал е,
ходил е девет години,
че се назад повърна
и си пак у тях отиде.
Повика Тодор, похлопа
на техни порти високи.
Не го е чула мама му,
най го е чула Тодорка,
Тодорка, булка хубава.
Той на булката продумал:
- Има ли, булка, тук място,
да дойда, у вази да си нощувам?
Тодорка дума пътниче:
- Аз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам,
каквото каже - ще бъде!
Тодорка дума мама си:
- Майно ле, стара свекърва,
пътниче хлопа на порти,
пътниче да си нощува!
Мама Тодорка думаше:
- Пусти го, майко, да дойде,
че наш Тодор тъй ходи,
по чужди къщи нощува!
Вечерта, кат вечеряли,
той на Тодорка продумал:
- Може ли при теб, Тодорке,
при тебе да си нощувам?
Тодорка пак му дума:
- Аз имам стара свекърва,
каквото ми каже - ще бъде!
Тодорка дума мама си:
- Майно ле, стара свекърва,
пътниче пита да дойде,
при мене да си нощува...
Мама Тодорка думаше:
- Пусти го, булка, да доди,
че наш Тодор тъй ходи,
тъй ходи, майко, тъй пита -
при людски булки нощува...
Таман са сладко заспали,
майка му го извардила,
извардила и го заклала,
и го в боклука хвърлила.
Заранта, като се съмнало,
Тодорка си станала
и си мами думала:
- Къде е, мамо, Тодорчо?
Снощния пътник си беше,
нашият, мамо, Тодорчо...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010