* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Вчера се Тодор ожени,
че на бащини двор седна,
черно си кафе пиеше
и бяла си цигара виеше,
и си нагоре гледаше.
Отгоре книга падаше,
на Тодорово коляно падна.
Тодор си книга прочете.
В бялата книга пишеше:
"Бягай, Тодоре, бягай
девет години от къщи,
че майка ти ще те убие
и от света ще те затрие!"
Чуди се Тодор, мае се,
как да си булче остави -
срам го бе да го поведе,
че си взе медни кавали,
и засвири жално и милно,
и далеко от къщи замина.
Аргатува и робува
цели ми девет години,
че се Тодорчо завърна
у бащини си двори широки
и на вратника похлопа.
Негово булче Марийка,
то си на двори седеше
с черно було на глава,
девет години носено,
скъсано и закърпено.
Юнак на булче думаше:
- Имаш ли конак за юнак?
Булка на юнак продума:
- Аз имам стара свекърва,
да ида, да я попитам.
Отишла и попитала:
- Ти влез, юначе, на двора.
Че го майка му попитала:
- От где идеш, юначе?
А той й отговорил:
- От далечни земи незнайни.
После в одаята отишъл
и врата отворена оставил,
дано си булчето види
и всичко да й разкаже.
Булка на свекърва си дума:
- Юнака с кемеря пари носеше.
Свекърва й дума:
- Когато юнака заспи,
аз главата му ще отрежа
и парите ще си разделим!
И майка му глава отряза;
главата скача и говори:
- Ти ме, майко, погуби,
точно на девет години.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010