* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Стоян на столът седеше,
на столът на седянката.
От Бога книга паднала
на Стояново коляно.
Стоян книгата четеше
и дребни сълзи ронеше,
и майка му го питаше:
- Синко Стояне, Стояне,
защо ми четеш и плачеш,
та не ни четеш и пееш?
- Мале ле, мила майчо ле,
как да чета и да пея,
като в писмото писува -
га да е и кога да е,
ти ще ме, мале, откъсаш,
с деня и с години!
А пък майка му думаше:
- Как ще те майка откъса,
като си ми дете от сърце?!
Стоян далече забягна.
Ходил е Стоян, печелил,
мешине дисаги алтъни спечелил
и петстотин овце докарал.
На деветата година се върнал.
Майка му на прагът седеше,
Стоян майчо си думаше:
- Бабо ле, стара старице,
имаш ли място за мене
и за моето сиво стадо?
А пък майка му думаше:
- Ми имам, сине, ми имам,
място за тебе и за стадото.
Но тя го не познала,
влезнали и са седнали,
седнали да си вечерят.
Майка му като видяла,
мешине дисаги със злато,
отишла и го заклала.
Главата му се валяше,
а езикът говореше:
- Нали ти, мале, казах -
ко да е и кога да е,
ти ще ме, мале, откъсаш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010