Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Имала мама, имала
едного сина Тодорчо,
що го е мама гледала
до осемнайсе години.
Носи го майка, изучи,
дълбока книга да чете.
Като си книги четеше,
във една книга пишеше -
той на майка си думаше:
- Я слушай, мамо, таз книга,
че в тая книга намирам -
от майка смъртта ще ми е!
А мама си думаше:
- Синко Тодорчо, Тодорчо,
тази е книга лъжовна -
де се е чуло разбрало
майка син си да погуби?
Майка Тодорчу пак дума:
- Азе те, мама, отгледах
до осемнайсе години -
аз искам да те погодя,
погодя, мама, оженя,
дружина да ми доведеш!
Па си го майка погоди,
погоди и поожени.
Тодор с невеста поседя,
поседя една година,
па на майка си думаше:
- Азе ща, мамо, да ида
в Добруджа, мамо, Козлуджа -
там да се, мамо, аз главя,
хубави пари да взема,
па тогиз да се завърна
за наши стари години.
Решил е Тодор и тръгнал,
та си отиде в Добруджа.
Там седя девет години,
хубави пари спечелил,
накупи стадо голямо
и глави Тодор овчаре.
Па се за дома накани,
къщата да си обиди,
негова стара майчица
с негова млада невеста.
Покара овце, овчаре,
до край си село пристигна,
овце на конак остави
със тия мурги овчаре.
Това е било смръкнало,
той си на порти потропа.
Тя е изляла невеста,
но си Тодора не позна.
Той на невеста думаше:
- Ой те теб, млада стопанко,
няма ли място у вазе,
таз вечер да пренощувам?
Колко искате ще платя,
утре пак на път ще вървя?
А невеста му думаше:
- Постой, пътниче, почакай -
аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам -
кво каже, то ще да бъде!
Па се невеста върнала
и на свекърва казала,
а свекърва й думаше:
- Иди го, булка, покани,
да дойде, да пренощува,
че и наш Тодор тъй ходи,
и Тодор конак тъй търси!
Тя е невеста изляла,
та си пътниче покани.
Като са вътре увляле,
и майка му го не позна.
Сложиле, та го гостиле.
Време е веке да лягат -
невеста в стая отива,
на пътник да си постила,
тя си пътниче поглежда -
откачи пушка бойлийка,
дето си Тодор закача,
там я пътниче закачи;
откачи сабля френгия,
та я на кука закачи,
дето я Тодор закача,
па на невеста думаше:
- Че не бива ли, невесто,
таз вечер при мен да легнеш,
колкото искаш ще ти дам?...
А невеста му думаше:
- Да питам стара свекърва -
кво каже, то ще да бъде!
Тя на свекърва казала,
а свекърва й си думаше:
- Я иди, синко, та преспи,
че какво ще ти е от това?
Вратата да не заключаш -
аз ще в полунощ да влеза,
главата да му отрежа,
парите да ни останат.
Па е невеста увляла
при пътник да пренощува.
Като със пътник легнала,
тя се невеста свенува,
а пътниче й думаше:
- Мама, невесто, не позна,
че съм си азе млад Тодор!
Тъй ли те майка продава,
продава и те залага?
Тогаз невеста продума:
- Това е, либе Тодоре,
със теб първо и последно!
Сега да ида да кажа,
на мойта стара свекърва,
мущулук да си узема!
А Тодор си я не пусна,
тя се невеста не сети,
вратата да си заключи.
Кога в полунощ заспале,
тогиз свекърва увляла,
Тодору глава отсече.
Тогиз невеста станала
и на майка си думаше:
- Кво стори, мамо, направи,
това бе, мамо, Тодорчо -
защо му глава отсече?
Тогиз майка й думаше:
- Било, що било, невясто,
я стани да го погребем!
Кога е било сутринта,
овчаре тропат на порта:
- Бульо ле, Тодорице ле,
излез ни порти отвори
и Тодора си събуди -
време е веке да дойде,
овцете да си издои,
млекото да му предадем!
Тя са невеста обажда:
- Ей ви вас, мурги овчаре,
я се от порти махнете -
аз не съм Тодору жена,
азе съм млада вдовица,
сега девета година!
Пак си овчаре думаха:
- Невесто ле, Тодорице ле,
Тодора снощи пристигна -
самси ни Тодор насочи
коя порта да тропаме
и него да си викаме.
Пак се невеста провикна:
- Я се махнете от порти,
комшиите да ни не чуят,
дума да ми извадят!
Па се невеста обърна
и на свекърва думаше:
- Кво стори, мамо, направи -
Тодор си има и овце,
терат го мурги овчаре,
овцете да си издои,
млекото да си приеме?!
Като зачуха овчаре,
право в конака отишли -
там си са хабер сториле.
Стражаре в двори дойдоха
и на невеста думаха:
- Невясто, Тодорице ле,
де ти е юнак млад Тодор -
снощи е от път пристигнал?
А невеста им думаше:
- Азе си нищо не зная -
питайте стара свекърва!
Като е майка казала,
със катран са я мазале
и из селото гориле.

 


Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46/1953, № 230 - "Майка убива сина си пътник").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010