* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Разсърдила се й Караджа
негова млада невеста, (2)
че му й невеста добила
първата рожба момиче, (2)
защо не било момченце.
Че се на конче прехвърли,
че си от двора излези,
излези, да се не върне,
девет ми цели години.
Ходил Караджа, печелил,
спечелил малко и много, (2)
билюк ми овце с овчари,
чарда ми крави с говедари.
Ква му се ума науми,
у дома да си отиде.
Той на говедари думаше:
- Говедари, мои слугари,
я посберете чардата,
овчари, мои пастири,
я посберете билюкя,
ще тръгнем, дома си отидем.
Вървели, колко вървели,
вървели малко и много,
до тяхно село стигнали.
Той на говедаре думаше:
- Говедаре, мои слугари,
я повъзпрете чардата,
овчаре, мои пастири,
я повъзпрете билюкя.
Ази у село ще отида
за добър конак да питам,
за мене, още за вами,
за моите всичките говеда.
Караджа у село увлезе,
у село, още сред село.
Сред село чешма вървеше,
невеста дрехи переше.
Караджа невести думаше:
- Невесто, булка хубава,
имаш ли конак за юнак,
за мене й моите слугари,
имаш ли гражда за говеда?
Невеста пътниче думаше:
- Пътниче, кално друмниче,
ни моя, пътниче, да кажа,
аз имам стара свекърва,
ще отида да я попитам.
Невеста мали думаше:
- Мане мо, стара свекърво,
пътниче кално друмниче
за добър конак питаше,
ще го приберем, ли няма?
Мама невести думаше:
- Невесто, булка хубава,
как няма да го приберем,
и Караджа тъй тряй ходи!
Те са го, мане мо, прибрали,
сложили им да вечерят.
Като се навечеряли,
Еленка софра дигаше,
Караджа Еленка думаше:
- Еленке, дъщо тейнова,
каква те тетя остави,
мома те тети завари.
Тогъс Караджа познали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010