* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Тодор си врачка врачувал
събота срещу неделя.
Че му врачката намери
и тя на Тодор думаше:
- Тодоре, буле, Тодоре,
от първа булка чест нямаш
и от своя майка смърт имаш!
Тогиз е Тодор забягнал.
Малко ми нещо той бягал,
токмай ми девет години.
Девет си суреце събрал
и девет млади чобане.
Тогиз се Тодор назад повърнал.
Вървял ми Тодор, що вървял,
порти чимшире наближил.
Булка му двори метеше.
Тодор на булка думаше:
- Булко ле, мъри, булко хубава,
приемаш ли, булко, тоз вечер
пътнику и каля друмнику?
И булка на пътник говори -
- Ой ми те тебе, пътнику,
пътнику, каля друмнику,
аз си имам стара свекърва,
да я аз нея попитам,
ку ще да те приемни.
Че отиде булка хубава
и тя свекърва си да пита,
и тя на свекърва си думаше:
- Мале ле, мале, стара свекърво,
приемаш ли, мале, тоз вечер
пътнику, каля друмнику?
Свекърва на снаха думаше:
- Булко льо, булко Петкано,
коя се пътник зададе,
се ний ли да го приемаме?
Че булка на свекърва си думаше:
- Нека да го, мале, приемнем,
че нашу Тодор се тъй ходи,
от къща на къща да пита,
дали го някуй приемна.
Тогиз се й свекърва й обадила:
- Е, айди, колку, викай го.
Че отиде булка хубава
порти на пътник да отвори.
Че му портите отворила,
че увлези пътник у двору,
улези с ранену коня.
Че го из двору разьожда
и го под челмару завежда,
че го на ясла извърза,
с дребен го й ориз назобил,
с руйно го й вино напоил.
Че отиде булка хубава
пътник у къщи да викни.
Тогиз се й Тодор обадил:
- Булко льо, мъри, булко Петкано,
не ме ли, мъри, познаваш?
Че аз съм твоя Тодор.
От девет годин ка съм забягнал,
девет суреци съм събрал
и девет млади чобани,
и тий из подире ми идат.
Да вземеш, Петкано, да вземеш,
да си кокошка заколиш,
заколиш, Петкано, и наготвиш,
да седнем двама да ядем,
да ядем и да пием,
че днес й, Петкано, събота,
утре й света неделя!
Да станем рано у неделя,
да се умийме и преблечем,
двама на черква да отидем.
Кога от черква да додим,
тогиз на мама да обадим.
Тогиз Петкана отишла,
че си кокошка заклала,
заклала и наготвила.
И седнали двама да ядат,
да ядат, джанъм, да пият.
Майка му до прозорца дошла,
че си Петкана видяла
да ядат с пътник, и пият.
Тогиз се тя назад повърна,
че си касапи у ръка зела,
че въз пътнику влязъла,
че му главата отрязала.
Глава из къщи хвъркала
и от език хортувала,
и на майка си думал:
- Мамо ле, мила мамо ле,
що ми, мале, главата отряза?
Че аз съм твоя син Тодор.
Ето ми девет години,
ка съм, мамо, забягнал,
девет суреци съм събрал
и девет млади чобане.
Кат се Тодор изказал,
и му душата излязла.
Тогиз го майка му взела,
че го й у двору заровила,
у двору, на полугаря.
Кат го майка му заровила,
голямо се стадо зададе.
Стадото го бикче водеше
и си у двора увлези.
Бикче из двора ходи и реве,
и право на полугаря отиде,
дето й Тодор заровен.
Че си бикче рови,
дур си чорбаджия изрови,
че му главата на място угуди,
че го бикче лиза, мари,
дур си чорбаджия оживи.
Тогиз си Тодор станал
и си на бикче думаше:
- Дълъг си сън бях заспал.
Че си бикче на Тодор думаше:
- Много щеш да спиш още,
ако не бяхме дошле!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010