* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Вчера се Тодор ожени,
днеска се скара с майка си
и на майка си думаше:
- Майно ле, да ме отделиш
от ниви и от ливади,
от стари дедни кории.
Мама Тодоре думаше:
- Тодоре, синко Тодоре,
от кого да те отделя -
дали от сестри по-стари,
дали от братя по-мили?
Тодор си навън излезе,
вънка на равни дворове.
На двора има бял камък,
Тодор на камък поседна.
От Бога е книга паднала
на Тодорово коляно.
Чете я Тодор, разчете,
на книгата е писано:
"Мама му ще го убие,
в боклука ще го зарови!"
Тодор се жалба нажали,
че си побягна, забягна.
Ходил ми Тодор аргатин
цели ми девет години.
Много е пари спечелил,
решил е да се завърне -
в тяхното си село отиде.
Никой Тодора не позна.
На тяхната порта отиде
и на портите почука.
Булче му порти отвори,
Тодор на булче думаше:
- Има ли място за мене,
таз вечер тука да преспя?
Булче Тодоре думаше:
- Аз имам стара свекърва -
да ида да я попитам.
Булче свекърва попита:
- Свекърво, стара майчице,
пътник на порта почука,
почука, още попита -
таз вечер у нас да преспи?
Свекърва дума на булка:
- Кажи му, нека да дойде,
че и наш Тодор тъй ходи,
тъй ходи и тъй се моли.
Тодор в къщи повлезе.
Дето си дрехи закачал,
пак там си дрехи закачи,
дето си пушка закачал,
пак там си пушка окачи,
дето си чизми оставял,
пак там си чизми остави.
Яли са, още пили са,
легнали, та са заспали.
Кога станало среди-нощи,
Тодоровата майчица
на Тодор глава отряза
и го в боклука зарови,
и му парите вземала.
Булка свекърва думаше:
- Защо му глава отряза?
Че тоз беше Тодор нашия...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010