* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Остана Тодор клето сираче,
без баща Тодор, със майка,
че расти Тодор, порасти,
ерген на двайсет години,
че го майка му ожени
за Пенка мома хубава,
че беше и тя сираче.
Като сватбата почнаха,
майка на Тодора думаше:
- Голяма сватба не прави,
защото сме ние сиромаси,
с какво ще ги посрещнем?
Но нали го Тодор досрамя
сиромашка сватба да прави -
продаде Тодор, заложи,
бащини ливади големи.
Покани цяло село и роднини,
роднини, още комшии,
голяма сватба започнали.
Като булката довели,
седнали да ядат и пият.
Тодоровата майчица,
нали беше много проклета,
тя на Тодора думаше:
- Нали ти казах, Тодоре,
голяма сватба не прави!
Махни се, сине, от тук!
Нали го Тодор досрамя,
че си Тодора избяга,
остави булка под було,
отиде в тежка чужбина.
Стоял Тодор и печелил
цели ми девет години,
че му е Господ помагал
голямо имане да има -
девет чарди с говеда,
деветстотин агнета
и един кемер с жълтици.
Тогаз се Тодор завърна
в своето село голямо.
Като до селото стигна,
той на чираци продума:
- Тук, накрая чакайте,
ази в село ще ида
за нази място да диря,
за нази и за добитъка!
Всред село като отишъл
се на чешмата позапрял
студена вода да пие.
На чешмата булка със було,
на девет места скъсано,
тя на Тодора думаше:
- Става девет години
откат е Тодор избягал
и още не се е върнал.
Тодор на булка думаше:
- Има ли място у вази,
тази вечер да нощувам
с мойте вакли агнета
и сиви бели говеда?
Тя на Тодор думаше:
- Хайде у дома да идем
и майка си да питам!
Като майка си попита:
- Майко ле, стара свекърво,
един пътник пита
в нази да нощува
с неговите вакли агнета.
Много мяза на Тодора;
хайде да го попитаме -
да не е, мамо, наш Тодор?
Майка й дума на нея:
- Гиди, уруспия Петрано,
когото на пътя видиш -
все на Тодора го наричаш!
И си навънка излезе,
и на пътници продума:
- Елате да нощувате
с вашите вакли овнета
и сиви бели говеда.
Вечерта, като се мръкнало,
Тодор на булка думаше:
- Нема ли вино в къщи,
искам малко да пия?
Булка на Тодора думаше:
- Има, но малко е кисело,
още от сватбата останало.
- Донеси, нека е кисело.
И тя му вино донесла,
той пръстен подаде,
що го на сватба менили
и тя го вече познала.
Като майка й заспала,
тя при Тодора отива
и си двамата легнали,
легнали и си заспали.
Майката, като се събудил,а
вижда, че Петранка я нямало,
бързо навънка излязла,
че си брадвата взела,
на Тодора глава отрязва.
Викна Петрана да плаче:
- Какво, майко, направи,
че си Тодоро погуби!
Ето ти, майко, пръстена.
Майка й дума на нея:
- Я мълчи, булка, не казвай,
друг мъж ще ти намеря
и половината злато ще взема!
Че са Тодора заровили
на двора сред боклука.
Като се вече съмнало,
Тодорови две говеда,
малки без майка останали,
Тодор ги с хляб отгледал,
почнали него да търсят,
че на боклука отиват,
с рога, с крака ровили
и си Тодора изровили,
че си Тодор съживили,
и се с Петранка събраха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010