* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

От Бога й книга паднала
на Стояново коляно.
Стоян си книга четеше
и жално-милно плачеше.
Мама Стоене думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
кат четеш, сине, що плачеш?
Стоян мама си думаше:
- От Бога й книга паднала
на мойто, мамо, коляно;
в книгата, мамо, писано,
че ще ми глава отрежеш,
в боклуци ще я заровиш!...
Мама Стоене думаше:
- Не думай, мама, таз дума,
че е от хората срамота,
а е от Бога грехота!
Как ще те, мама, кайдисам,
главата да ти отрежа,
в боклуци да я заровя!...
Мама Стоене думаше:
- Я да се, мама, ожениш,
докат си, мама, млад-зелен,
докат си, мама, бял-червен,
докат ти булче прилича,
на булче - дребни дечица...
Стоян мама си послуша;
петък се Стоян посгоди,
в събота кадънували,
в неделя сватба правили.
Понеделник Стоян забягна
през девет села в десето;
седял ми малко, не много -
цели ми девет години,
спечелил малко, не много -
цели ми девет хиляди,
решил назад да се върне.
Когат' се назад той върнал,
на тяхна порта отишел;
Петранка, булка хубава,
таман си крави доеше,
люто Петранка кълнеше:
- Пусти остали тез крави,
дор три ви Стоян остави,
пък триста ще ви завари!
Стоян на порти похлопал;
ах, че излязла Петранка.
Стоян на булче продумал:
- Има ли място за мене,
да дойда, да пренощувам?
Петранка, булка хубава,
тя на пътниче думаше:
- Аз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам
има ли място за тебе,
да дойдеш, да пренощуваш...
Петранка на свекърва думаше:
- Майно ле, стара майчице,
пътниче пита за място -
да дойде, да пренощува!...
- Пусни го, булка, пусни го,
нашият Стоян тъй ходи,
тъй ходи и тъй попитува -
има ли място за него,
някъде да пренощува...
Петранка дума пътниче:
- Имало място за тебе,
да дойдеш, да пренощуваш.
Когато Стоян си влязъл,
където си бастун качеше -
пак си го Стоян закачи;
където си шапка качеше -
пак си я там закачи...
Седнали да си вечерят,
Стоян си Петранки думаше:
- Шепа жълтици ти давам -
до тебе да пренощувам!
Петранка пак продумала:
- Аз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам!
Свекървата й казала:
- Нощувай, булка, нощувай,
нашия Стоян тъй ходи,
тъй дава шепа жълтици...
Когато са си легнали,
Стоян си Петранки думаше:
- Ази съм, Петранке, твой Стоян!
Таман са сладко заспали,
майка му влязла тихичко,
на Стоян глава отрязала -
глава високо хвъркаше,
меден му език думаше:
- Не ти ли, мамо, аз казах,
че в книгата е писано,
че глава ще ми отрежеш?!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010