* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Стоян из двори ходеше,
в ръце си книжка държеше,
ем ги четеше, и плачеше.
Майка му дума Стояна:
- Що не четеш да пееш,
ами четеш и плачеш?
Стоян майка си думаше:
- Като ме питаш, ще кажа -
туй книже от Бога паднало
на мойто дясно коляно.
На книжето писано -
ти ще ме, мамо, убиеш,
ти ще ме, мамо, погубиш!
Майка дума Стояна:
- Стояне, бре, мълчи,
мълчи, мама, не думай,
кой си детето погубил,
и аз да та тебе погубя?
Мама Стояна сгодила,
сгодила и оженила,
събота сватба калесали,
неделя булка вземали,
понеделник рано станали.
Стоян си майка думаше:
- Дели ми, мамо, къщата,
къщата и покъщнината!
Майка му се много разсърди
и тя го люто кълнеше,
ужасна кавга станала.
Че стана Стоян, забегна,
в пусти земи далечни.
Девет години минали,
помисли да се завърне
край техните двори минава...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010