* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Имала й мама, имала й
един ми сина Тодорчо.
Чуди се мама, мае се
кой занаят е най-добър,
най-добър, още най-умен -
книга й занаят най-добър,
най-добър, още най-умен.
Даде го мама даскалче,
ходил е Тодор, ходил е
цели ми девет години
и още девет месеца.
Тодор черкови метеше,
хем мете Тодор, хем пее;
от Бога книга й паднало,
книга си лошо пишеше,
пишеше и нареждаше:
"Тодоре, даскал Тодоре,
от Бога илюм ще нямаш,
от майка илюм ще имаш!"
Попове думат Тодоре:
- Тодоре, даскал Тодоре,
защо си черкови ти метеш,
хем метеш, Тодоре, хем пееш,
а сега книга ти четеш,
хем четеш, Тодоре, хем плачеш?
Тодор попове думаше:
- Попове, млади книжови,
от Бога й книга паднало,
книга си лошо пишеше,
пишеше и нареждаше -
от Бога илюм ще нямам,
от майка илюм ще имам...
Попове Тодор думаха:
- Тодоре, даскал Тодоре,
я хайде да те посгодим,
посгодим, да те оженим!
Петък са Тодор годили,
в събота яли и пили,
в неделя сватба дигнали.
Пондельник мама на Тодор:
- Тодоре, синко Тодоре,
я хайде булче да опъдим,
в къщи ми хатър не гледа,
на пътя път ми не чака!
Тодор на мама думаше:
- Мамо ма, мила мамо ма,
че как щем булче да опъдим,
от хора, мамо, срамота,
от Бога, мамо, грехота!
Мама на Тодор продума:
- Махни я, синко, оттука,
във къщи да я не гледам!
Тодор си втори ден забягна,
забягна, та си побягна.
Седял е малко, не много,
цели ми девет години,
спечели чанта с жълтици.
На десетата година,
тогаз се Тодор завърна.
Кога си в село отиде,
завари булче под було,
булото му й закърпено,
със девет ями закърпено.
Тодор на булка продума:
- Я ой те тебе, невясто,
имате ли място у вази,
таз вечер у вас да дойда,
да дойда да пренощувам?
Булка на Тодор продума:
- Я ой те тебе, пътниче,
пътниче, мило друмниче,
аз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам.
И тя на майка си думаше:
- Мамо льо, стара майчице,
едно пътниче, друмниче,
иска във нази да дойде,
да дойде да пренощува.
- Ой те тебе, първа распийо,
де да е пътник и друмник,
се тука да го доведеш,
се тука да си нощува.
Булка на мама думаше:
- Мамо льо, стара майчице,
той има чанта с алтъни.
- Иди го, булка, доведи!
И те го във тях завели.
Когато Тодор отишъл,
той си на булка продума:
- Я ой те тебе, млада невясто,
сложи ми, булка, чизмите,
дето друг път си ги слагала,
я сложи, булка, да ядем,
където и друг път си слагала,
слагала, сладко сме яли.
Постели да си легнеме!
Като си сладко заспали,
Тодорчова стара майчица,
тя си алтъните скрила,
на Тодор глава отряза.
Кога сабахлян станали,
булка на мама думаше:
- Мамо льо, стара майчице,
моите мъже не се свършуват,
та твоят син се загинал!
- Я мълчи, булка, не думай,
бек беше, булка, Тодорчо?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010