* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Вчера се Стоян ожени,
на утре седна на двора, (2)
на двора под асмалъка
и на майка си думаше:
- Мамо мо, стара майчице,
хай да си, мамо, разделим,
нивата, мамо, лозята,
пчелите и чеирите,
овцете, мамо, козите,
конете и говедата.
Стояну мама думаше:
- От кои братя и сестри,
по-малки и по-големи,
като си, мама, едничък,
едничък, мама, самичък?
Стоян мама си думаше:
- Бир да съм, мамо, самичък,
аз искам да са разделим
Доде си Стоян издума,
синьо се небе отвори,
от небе й книга паднала,
книгата пише, говори:
"Бягай, Стояне, оттука,
бягай, Стояне, колко мож,
колко мож, още къде знаш,
майка ти ще те убий!"
И Стоян търти да бяга,
ходил е девет години,
булка под було остави.
На десетата година
пак се й във село завърнал,
на техни порти похлопал.
Булка му по двор ходеше
със бяло було на глава,
на десет места скъсано,
със девет еми кърпено.
Стоян Елено думаше:
- Има ли конак за юнак,
за мене и за кончето?
Елена дума Стояно:
- Аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010