* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Слънцето трепти да зайде,
свекърва казва на Петкана:
- Снахо Петкано, Петкано,
иди му кажи да дойде!
Петкана пътниче повика.
- Пътниче, калодрумниче,
майка ми каза да дойдеш,
да дойдеш в нас да нощуваш.
Пътник с Петкана отиде.
Където си конче връзваше,
пак там го Стоян върза,
та си в къщи отиде.
Където си пушка закачаше,
пак там я Стоян закачи,
където си сабя оставяше,
пак там я Стоян остави,
където си Стоян седеше
и пак там Стоян си седнал.
Сложили, да вечеряли,
отишъл Стоян да легне.
Петкана, булка хубава,
отишла да го покрива,
пътниче казва на Петкана:
- Петкано, булка хубава,
давам ти шепа жълтици,
да дойдеш при мен да нощуваш.
Отговаря Петкана на пътник:
- Аз имам стара свекърва,
ще отида да я попитам.
Че е Петкана отишла
и на майка попита:
- Мале ле, стара свекърво,
пътниче колодрумниче,
дава ми шепа жълтици,
при него да пренощувам.
Петканината свекърва,
тя на Петкана отговори:
- Снахо Петкано, Петкано,
иди при него нощувай.
Петкана, булка хубава,
тя си при пътник отиде,
легнали, сладко заспали.
Петканината свекърва,
тя ги чакала двама да заспят,
че е навънка излезнала
и си брадвата взела,
полека врата отвори
и при Петкана отиде,
и си с брадва замахна,
на Стояна глава отряза.
Кога си Петкана станала,
тя на майка си продума:
- Мале ле, стара свекърво,
това не е, мале, пътниче,
а най бе твоя син Стоян!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010