* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Стоян по двори ходеше
и дребно сълзи ронеше.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стоене, миличък мамин,
що ходиш по двор и плачеш?
Стоян майка си думаше:
- Мамо мо, мила мамо мо,
писмо ми падна от Бога,
че ще ме, мамо, заколиш...
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Как ще те мама заколи,
кат си ми един на мама,
едничък, мама, миличък?!
Мина се мало, не много,
че го майка му сгодила,
сгодила и оженила
за баш момата във село -
бяла, червена Петранка.
Седял е девет месеца,
че си е Стоян излязъл
през девет села далече,
във десетото останал.
Мало ми, не много й седял -
цели ми девет години.
Много ми пари спечелил
и ми са назад повърнал.
Петранка по двор ходеше
и дребно сълзи ронеше,
и си кравите доеше,
и ги люто кълнеше:
- Пущини, пусти остали,
трички ви Стоян остави,
триста ще ви завари!
Стоян на порти похлопа
и на Петранка думаше:
- Имаш ли конак за юнак?
Петранка дума юначе:
- Аз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам,
ако те свекърва ми пусне -
ще влезеш, ще пренощуваш.
Тя си свекърва попита,
пък свекърва й казала:
- Пусни го, булка, пусни го,
и наш Стоян тъй ходи,
тъй ходи, за конак пита.
Че са го в къщи пуснали.
Юначе дума Петранки:
- Петранке, булка хубава,
шепа жълтици ти давам
със мене да пренощуваш.
Петранка дума юначе:
- Аз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам.
Свекърва дума Петранка:
- Легни си, булка, легни си
и наш ми Стоян тъй ходи.
Че са ми двама легнали,
легнали, още заспали.
Майка му взела ножченце
и му главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010