Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Спомени разни съобщават,
това за пример остава.
И сега нека да чуем,
какъв е спомен станало
в село Слава в Добруджа
с този Гьорги Иванов.
Раснал е Гьорги, пораснал,
при баща, майка на село.
Нали са бедни селяни,
един ден Гьорги решава,
в Америка отива,
че там е Гьорги постъпил
в една голяма фабрика.
Работил там и печелил
цели шестнайсет години.
Много е пари спечелил,
голем е имот накупил.
Най после Гьорги намислил
наназад да се завръща,
баща и майка да види.
Един е месец пътувал
по води и по държави,
и през Кюстенджа минава,
в село Слава пристига.
Като си в село пристигнал,
на дюкянците отишъл.
Гьоргьови стари достови,
те са си Гьорги познали,
яднали, малко пийнали.
Вечерта, като се мръкнало,
самичък Гьорги потегли,
във къщи да си отиде.
Като до къщи пристигнал,
на порите си похлопа,
баща му навън излиза,
излиза, не ги познава,
тогава Гьорги продумал:
- Пътник съм, дядо, далечен,
има ли място за мене,
у вази да пренощувам?
Дядото тихо продумал:
- За такъв човек като тебе,
ние си легло нямаме,
аз ще ти, момче, отстъпя -
в моето легло да легнеш,
само ако ти хареса...
Гьорги навлезе във къщи,
майка му не го познала,
а той вечеря поискал.
Дядото със сълзи продумал:
- За това, синко, не питай,
ние сме бедни селяни,
нищичко сега нямаме...
Гьорги му тогаз дожаля,
че си парите извади,
до сто хиляди долара,
сто ми долара подаде
да вземе от нейде ядене
и малко вино, ракия,
да пийнат, да се почерпат.
Дядото взима сто лева,
бързо на дюкян отива.
Гьоргьови стари достове,
всичките виком викнаха:
- Честито, дядо Иване,
дето ти Гьорги пристигна!
Дядото взима ядене
и се назад завръща,
докато в къщи пристигне,
Гьорги е малко задрямал.
Бабата взима брадвата
и му главата отрязва,
та му парите вземала
и ги у двора зарови.
Тя го на двора срещнала
и на дядото казала,
че е пътника убила
и му парите вземала.
Дядото смаян останал
от това чудо голямо,
веднага той е полудял.
Бабата, като е разбрала,
че е сина си убила,
коса си скубе и плаче.
Тогаз ги властта залавя,
майката в зандан откара,
в лудницата бащата.
За спомен всичко остана
на други бащи и майки.

 


Яньовец, Белоградчишко (Архив КБЛ-ВТУ); осъвременена, може би и под влияние на истинска случка.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010