* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Стоян по двори ходеше,
бяла си книга четеше,
като я чете и плаче.
Майка му дума:
- Стояне, синко Стояне,
защо по двори ходиш,
бяла си книга четеш,
четеш и плачеш?
Стоян майка дума:
- Като ме питаш, майно ле,
правичко ще ти обадя -
книга е от Бога паднала,
в нея е, мамо, писано,
че ще ми глава отсечеш.
- Стояне, синко Стояне,
недей дума тез думи,
че ще ти глава отсека.
Я хайде да те оженим,
да вземем мома Петранка.
Стоян майка послуша,
вземаха мома Петранка.
Води я Стоян малко, ни много,
ах, че си Стоян забягва,
надалеч Стоян отива,
остави булка Петранка.
Мина се много, ни малко,
Петранка по двор ходеше,
дор триста си телци гонеше,
като ги гони и кълне:
- Три ви е Стоян оставил,
триста да ви завари!
Пътник на порти почука
и си за спане попита.
Петранка, булка хубава,
тя си на порти отиде,
пътник Петранка продума:
- Петранке, булка хубава,
има ли място за спане?
Петранка дума пътниче:
- И аз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам,
тя за всичко решава.
Петранка вкъщи отиде,
на свекърва думаше:
- Мамо бе, стара свекърво,
един пътник на порти
иска у нас да нощува.
Мама й дума, продума:
- Иди го, Петранке, покани
и наш Стоян тъй ходи.
Петранка, булка хубава,
тя го във къщи покани,
пътник си пушка закачи
и си на място поседна,
дето си Стоян седеше.
Петранка, булка хубава,
тя си вечеря приготви.
Пътник си седна, приседна,
дето си Стоян сядаше,
сядаше на вечеря.
Навечеряха се.
Петранка, булка хубава,
пътник в друга стая заведе,
в друга стая да нощува.
Пътник Петранка думаше:
- Я на ти шепа жълтици,
при мен да дойдеш, да нощуваш.
Петранка дума, продума:
- И аз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам -
ако ми тя разреши,
при тебе ще нощувам.
Петранка свекърва думаше:
- Мамо ма, пътник ми дава тез пари,
при него да пренощувам.
Мама й дума: - Петранке,
и нашият Стоян тъй ходи,
тъй ходи и тъй дава.
Щом ти ги дава - вземай ги,
при него върви, нощувай.
Петранка, булка хубава,
тя си при пътник отива,
при пътника да нощува.
Нейната стара свекърва
остра си брадва вземала,
тихо си врата отваря,
на пътник глава отрязва.
Пътник дума, продума:
- Аз нали ти, майко, казвах,
книга е от Бога паднала,
от Бога беше писано,
че ще ми глава отсечеш,
ето, че се сбъднало!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010