|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка убива неразпознатия си син-пътник
Тодорова майчица,
тя си на Тодор продума:
- Я си иди, синко Тодоре,
в бащина гора голяма,
бащина гора игликова
и си бащина ключа да вземеш,
бащина черква да отключиш,
с руйно я вино поръси,
с китка босилек помети!
Тодор си майка послуша
и това го направи.
Като си черква метеше
и си писмо намери.
Писмо си Тодор отвори
и у писмо написано,
че му е смъртта от майка му.
И викнал Тодор да плаче,
че у писмо лошо написано,
да му е смъртта от майка му.
Зачула го е майка му.
- Синко Тодоре, Тодоре,
защо тъй жално плачеш?
- Плача, майко, защото
писмо си намерих
и у писмото написано,
че ми е смъртта от майка ми!
Майка му продумала:
- Не плачи, синко, не плачи,
аз ще те хубаво науча
и ти ще ме, синко, послушаш!
Да идеш, синко, да идеш,
бащино имане да вземеш,
бащино злато и сребро,
в бащина й яхър да идеш,
конче хранено да изведеш,
с бяло ориз да го назобиш,
с руйно вино напоиш.
Хубаво да го оседлаеш
и на конче да се качиш,
и далече да си отидеш -
през девет села в десето,
там, сине, да се запреш.
Търговче, майка, да станеш
на едър и дребен добитък,
и девет години да търгуваш,
десета назад да се върнеш,
в нашия дом да дойдеш,
мен жива да не завариш...
Момче си майка послуша,
каквото тя му е казала -
той това го извърши.
Десета година се връща,
на бащини порти потропва
и си кара едър и дребен добитък.
Излязла стара бабичка
и си на порти отишла.
- Върни се, търговче, върни се,
аз не мога да те посрещна,
че съм много остаряла
и съм много обедняла!
За вечеря си нищо нямам,
не мога да те посрещна.
Момче на баба отговаря:
- Нищо, бабо, нищо,
сол и пипер ще вечеряме,
само порти ми отвори,
добитъка да си прибера,
тук да си нощувам!
Отворила баба портата,
двора обрасъл в бурен.
Минало малко, не много,
сол и пипер са вечеряли.
Нали й търговче изморено,
легнало и сладко заспало.
И бабата си помислила,
че това търговче
тръгнало с много пари,
че му главата отрязала.
И после видяла
бащин пръстен на ръка му,
по пръстена го и познала,
че това е нейния син
и тя самичка се погубва.
Гривица, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|