* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Рано подрани млад Стоян,
та на черква отиде,
помете Стоян, разтреби,
седна си слово да чете,
както четеше и плачеше.
Никой го не съгледал,
съгледала го й майка му
и тя на Стояна думаше:
- Стояно, Стояно синко,
що четеш, мама, и плачиш?
Стоян майка си думаше:
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш да кажа,
пише се, мамо, пада се -
жена ще да ме заколи,
тя не е, мамо, отдалече,
ами е, мамо, майка ми!
Мама Стояно думаше:
- Синко Стояно, Стоянчо,
коя ще майка кандиса,
че дете да си заколи,
че и ази теб да заколя?!
Я иди, синко, забегни
горе, нагоре у Влашко,
у Влашко и у Букурещко,
дано се слово отмени,
та жена да те не коли.
Стоян майка си послуша,
че стана Стоян, отиде
горе, нагоре у Влашко.
Седял е девет години
и спечели деветстотин,
и девет кемери жълтици.
А че му е на ум стигнало -
назад да се повърне.
А че се чуди и мае,
как да си пари пренесе.
Ако ги на пари пренесе,
сеймени ще го изпреварят,
парите ще му отърват.
Че си Стаян намисли,
намисли и си прекупи
девет сюрука говеда.
Откупи двама чираци,
да му говеда прекарат.
Стоян чираци думаше:
- Чираци, мои ратае,
лека полека карайте,
говеда да не потрушите.
Аз ще напред да вървя,
юнаци де си сбирам,
за говеда трици ще карам.
Стоян напред отиде,
като си у село пристигна,
на тяхната врата отиде
и си кончето позапря,
позапря и си послуша.
Гунка по двори ходеше
и много люто кълнеше:
- Пусти остали тез крави,
тринки ги Стоян остави,
триста ще да ги завари!
Стоян на Гунка продума:
- Гунке ле, булка хубава,
има ли конак за юнак,
таз вечер тук да нощувам,
а утре ще заминавам?
Гунка пътник си дума:
- Постой, почакай, пътниче,
аз имам стара свекърва,
на дол си ризи переше,
да ида да я попитам,
пусна ли ще та, или не.
Като я Гунка попита,
нейната стара свекърва,
и тя на Гунка думаше:
- Пусни го, Гунке, пусни го,
че и нашият Стоян тъй ходи,
тъй ходи и тъй моли.
Като се Гунка върнала,
тя на пътник думаше:
- Ще има конак за тебе,
таз вечер у нас да нощуваш.
Като си Стоян излезе
и той на Гунка думаше:
- Я ми кончето поемни,
поемни, та увържи,
дето на Стоян вързваше.
Я ми сабята поемни,
поемни, та окачи,
дето на Стоян окачваше.
Седнали и вечеряли,
и той на Гунка пак дума:
- Постилай, Гунке, дебело,
подлагай, Гунке, високо,
колкото двама да легнем.
Легнали, сладко заспали.
Стояновата майчица,
тя из къщи ходеше,
влашки ножове точеше
и си сама говореше:
- Стрелина, Гунке, ножина,
дето си до пътник легнала.
Станало е девет години,
от как е Стоян излязъл,
с пътник не си се спирала,
спирала и хортувала,
пък сега до пътник легнала!...
И си е Стояно уловила,
уловила го и го заклала.
Като се Гунка събуди,
черни я кръви обляло.
Викнала е, та е заплакала:
- Нали е, мамо, наш Стоян,
наш Стоян, мой стопан!
Майка й дума на Гунка:
- Я мълчи, Гунке, я мълчи,
какво съм чудо сторила.
Я хайде, Гунке, я хайде,
да си Стоян отнесем
на края, на край селото,
на гробища да го заровим,
дор не са хора узнали!
Че са Стояна занесли,
занесли и заровили.
Ей, говедата идева,
чираците ги карава.
Като гробища наближили,
Стоян си има два вола,
два вола, до два близнака.
Като Стоян наближи,
със крака ровят и със рога,
и си Стоян извадили,
та му че душа дунава,
Стоян прав стана на крака.
Като се Стоян събуди,
той си у тях отиде,
че улавя Стоян майка си,
та я на пънът насича...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010