* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

- Синко Тодоре, Тодоре,
нещо ще те майка попита,
право да ми обадиш!
- Кога четеш, все плачеш,
кога метеш, все пееш?
- Мале ле, мила майчице,
като ме питаш, да кажа -
в книги ми се намерва,
че ще от тебе да умра,
че ще ме, мале, заколиш!
Майка на Тодор продума:
- Синко Тодоре, Тодоре,
я влезни, мале, в хладни зимници,
запаши кемер жълтици,
па яхни конче алено
и побегни, синко, далеко,
дорде се майка съсипе!...
Тодор си майка послуша,
па влезна в хладни зимници,
запаса кемер жълтици,
па яхна канче алено.
Прибегнал Тодор далеко
и оставил булка Петрана.
Седел е Тодор, седел е,
седел е девет години,
па му за майка домиле.
Като си Тодор пристигна,
техните го срещнали,
вечерта яли и пили.
Към среднощ, към полунощ,
Тодорчова стара майчица
изважда остро ножленце
и на Тодор главата отреза.
Тихо Петрана събужда:
- Я стани, снахо Петрано,
че аз си търговчето заколях,
парите да му вземем,
и него негде да скрием.
Петрана дума, говори:
- Мале ле, стара свекърво,
земята кости да ти не сбере,
душата ти в души да не иде!...
Нали е това млад Тодор...
Със същото ножче се майка
право в сърце убива
и тя Богу душа предава!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010