* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Рано е станал млад Тодор,
отвори нова черкова,
поръси Тодор, помете,
с кръстена вода поръси,
с китка босилек помете.
Па седна Тодор на стола,
бяло си книже разгърна,
ситно си писмо четеше,
като четеше, плачеше.
Никой го не е видял,
най го видяла майка му.
Майка на Тодор думаше:
- Синко Тодоре, Тодоре,
що книга четеш и плачеш?
Тодор майци си думаше:
- Че ка да, мамо, не плача,
като е в книга писано,
писано и орисано,
че ще загине млад Тодор,
от своя майка рождена,
на бащино си юдрове,
от свойте влашки ножове,
ножове, чифте пищове.
Майка на Тодор думаше:
- Синко Тодоре, Тодоре,
коя е майка сторила,
сторила и направила
свой сина да си заколе,
та и аз, синко, да стора?!
Та е забягнал млад Тодор,
отвъд през Дунав, във Влашко.
Седеял е девет години,
спечели девет хиляди,
накупи Тодор сюреци,
сюреци, сиви говеда,
наглави Тодор ратае,
па си ги Тодор подкара,
в тейно ги село закара.
Сюрека бутна под село,
Тодор удари през село,
та па си у тях отиде,
и си на порти повика.
Майка му навън излезе,
Тодор майци си думаше:
- Може ли тук да нощувам?
А майка му му думаше:
- Можеш тука да си преспиш,
че и наш Тодор тъй ходи.
Па си е влязъл млад Тодор.
Вечеряли си, легнали.
Дето си Тодор нож оставял,
там го и сега оставил,
дето си дреха закачал,
там я и сега закачил.
Първа си съня кат заспал,
негова майка станала,
взела си влашки ножове,
та си млад Тодор заклала.
Рано на другата сутрин
Тодорова сестра думаше:
- Честит ти, мале, гостенин!
Майка дъщи си думаше:
- Какъв гостенин ма, дъще?
- Нал снощи, мале, си дойде,
дойде си, мале, наш Тодор,
не си ли го ти виждала?...
Отдолу идат говеда,
черно говедо глава върти
и с крака във тора рита.
Рита ми малко, не много,
най-после човек изрита.
Сестра си брата познала,
брата си малък Тодора,
викнала, та заплакала
и се при майка затекла,
при майка си и снаха си:
- Какво сте, мале, сториле,
та сте Тодора заклале?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010