* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Рано ми рани млад Тодор
в хубава света неделя,
отвори нова черкова.
Поръси Тодор, помете,
па си поседна на стола.
Ситно си книже зачете,
като зачете, заплака.
Майка Тодори думаше:
- Синко Тодоре, Тодоре,
що черква метеш и пееш,
що книже четеш и плачеш?
Тодор майци си думаше:
- Ка не ща, мале, да плача,
като е в книга писано,
писано и орисано,
че ще загине млад Тодор
от свои влашки ножове,
във бащини си дворове,
на бащини си одрове.
Мина се малко, не много,
па си забягна млад Тодор,
отвъд през Дунав, във Влашко.
Седя си девет години,
спечели девет хиляди,
па стана Тодор търговец,
накупи Тодор сив сюрек,
сив сюрек, сиви говеда,
наглави Тодор ратае,
ратае и говедаре,
па ги откара млад Тодор;
в тейното село отиде,
на техни порти потропа.
Излезе млада невяста,
Тодор невяста думаше:
- Невясто, млада невясто,
може ли тук да нощувам?
Невяста дума Тодори:
- Аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам.
Свекърва булка думаше:
- Да доде, да пренощува,
че и наш Тодор тъй ходи.
Та па си влезе млад Тодор,
седнале, та вечеряле,
легнале да си нощуват.
Па го майка му заклала
със свои влашки ножове,
във бащини му дворове,
на бащини му одрове
и му парите вземала.
Тодор майци си думаше,
със тръпен език, болезнен:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли
га черква метях и пеех,
га книже четях и плачех?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010