* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Стоян на двори стоеше,
в ръки си книга държеше
и жално милно плачеше.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Чедо Стояне, Стояне,
що книга четеш и плачеш,
що е на книга писано?
Стоян на мама продума:
- Мале ле, ти Стоянова,
като ме питаш, да кажа -
от Бога книга паднало
на мойто, мамо, коляно
и на книгата писано,
че ще ме, мамо, заколиш,
главата ще ми отрежеш,
в боклука ще я заровиш!
Мама Стояну думаше:
- Мълчи, Стояне, не думай,
кък ще те мама кайдиса,
като си един на мама?
Мина се мало, не много,
днес са е Стоян заглавил,
заглавил, сватба направил,
утре се скара с майка си.
Стоян на мама продума:
- Мамо ма, да ме отделиш
от бащино ми имане,
от бащини ми угари!
Мама Стояну думаше:
- Чедо Стояне, Стояне,
от какво да те отделя,
дали от братец по-малък,
или от сестра по-голема?
Стоян се люто разсърди,
че е далеко забегнал,
остави булче хубаво,
хубава бела Петранка...
Ходил ми Стоян, та скитал,
цели ми девет години...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010