|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка убива неразпознатия си син-пътник
Струмка си двори, ле, метеше,
ем ги мете, люто ги кълне:
- Двори, двори, пустички двори,
дано пусти да останете
от Струмкината бела глава!
Някой ми чука на порти:
- Яла ми, Струмке, отвори!
- Пътниче, младо ле друмниче,
аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам.
- Ой, майо, стара майчице,
някой ми чука на порти,
дъл порти да си отвора?
- Струмке ле, младо невесто,
питай го, Струмке, питай го,
носи ли кемер през кръста,
тога му порти отвори.
- Пътниче, младо друмниче,
носиш ли кемер през кръста?
Струмка му порти отваря.
Дено Стоян конче вързува -
и той там конче вързува;
дено Стоян пушка каче -
и той там пушка закаче.
- Дали е, майо ле, млад Стоян?
- Струмке ле, млада невесто,
ти шеташ да го залюбиш!
Хай да го, снахо, убием,
та да му вземем парите...
Гоце Делчев; инф. преселн. от Плевня, Драмско (НПЮзБ 1, № 393
- "Майка синоубийца за грабеж"); финалът разказан: "Убили го през
нощта, взели му парите, но познали, че е Стоян, мъжът на Струмка.".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|