* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Вчера са Стоян ожени
и днеска дялба поиска.
Баща му, холам, думаше:
- Стоене, синко Стоене,
иди си самси печели,
тогиз са дялба отдели!
Стоян се люто разсърди,
триднешна булка остави,
булка под було остави,
а че си Стоян забягна
у Влашка земя, Богданска.
Печели Стоян, печели
цели ми девет години,
спечели Стоян, спечели
сюрек ми сиви говеда
и си Стоян пристави
два лаза, два говедаря,
и ено конче раняно,
на конче дисаги жълтици.
И си кончето възседна
и на говедари думаше:
- Вий си сюрека карайте,
аз по-напрежком ще ида!
Като си Стоян пристигна
и къде село доближи,
от де си Стоян съгледа
Конка ми булка хубава
и тя за вода отива.
По-скоро конче подкара,
дано я на кладен завари;
Стоян я на кладен завари
и си на Конка думаше:
- Добър ти вечер, Конке ле!
И й селям отдаде,
и той я холам попита:
- Конке ле, булка хубава,
защо ти й було кирляво,
на девет места съдрано?
- Пътниче, младо друмниче,
се става девет години,
както ме Стоян остави,
че той си, холам, забягна
у Влашка земя, Богданска,
нито си самси дохожда,
нито си хабер провожда.
Стоян й, холам, говори:
- Конке ле, булка хубава,
имате ли конак за юнак,
имате ли яхър за конче?
Конка му, холам, говори:
- Не можа нищо да кажа,
яз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам,
ще ли ще каил да стане.
Конка си тръгна напрежка,
Стоян се запря на порти
и той си слушом слушаше -
как ще говори майка му.
Конка си снела бакъри
и на свекърва си думаше:
- Мамо льо, стара свекърва,
ено ми младо пътниче
и то ме, мамо, попита -
имаме ли конак за юнак,
имаме ли яхър за конче?
Я свекърва й отговори:
- Конке ле, млада, безумна,
ка ще приемем пътниче,
ка ще хората да рекат -
то си юнак женили за Конка!
Конка й жалба дожаля,
в мала градинка привлязе
и тихи гласи подигна,
и Стоян люто кълнеше:
- Божне ле, да не продумах!
Стояне, да са провалиш,
дето ме млада остави!
Стояну жалба дожаля,
самси си порти отвори
и на майка си думаше:
- Бабо ле, конак-сайбийке!
Ти щеш ме, бабо, не рачиш,
под стряха, бабо, ще легна,
току у вас ще нощувам.
И тий го тогаз приели,
сами не са го познали.
Пак си го Конка познала,
кат му на ръце поляла,
по негов пръстен златяни...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010