* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Днеска се Стоян ожени,
утре се свади с мама си
за къщи, за покъщнина,
за буйно лозе бащино,
за ниви и за кории.
Мама Стоене думаше:
- Стоене, синко Стоене,
от кого да те отделя,
като си един на мама -
дали от сестри по-млади,
или от братя по-стари?!...
Стоян си нищо не рече,
най си нанавън излезе,
че си на двори поседна.
От Бога му й книга паднало,
на Стояново колене;
Стоян книга прочете:
"Да ходи Стоян къде ще,
да прави Стоян какво ще -
мама му ще го затрие!"
Стоян си в къщи въвлезе
и си на Гунка думаше:
- Гунке ле, булка хубава,
под було ще те оставя,
под було да те намеря;
аз те от Бога заклевам -
под було да те намеря!
Че си Стоян излезе,
че ходи девет години,
спечели девет кесии,
че си й у тях отишел.
Стоян на порти хлопаше,
хлопаше и си викаше:
- Гунке ле, булка под було,
излез ми порти отвори!
Гунка маму си думаше:
- Мамо ле, стара свекърво,
иди си порти отвори -
челяк на порти повика!
Я хайде да го пуснеме,
че и наш Стоян тъй ходи...
И му портите отворили,
не можле да го познаят.
И си ябанджи в'ведоха;
нито им се Стоян обажда,
нито те могат да го познаят.
Стоян си извади парите.
Как ги й мама му видяла,
тя си на ум скроила -
като си легне да заспи
и тя ще да го убие,
да му вземе парите!
Като легнали, заспали,
мама му сън не дохожда;
тя си Стояна доварди
и му главата отсече.
Главата му се търкулна,
мокър му език говори:
- Мамо ле, стара майчице,
какво ти стори, направи,
та мен главата отсече!?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010