* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Днес, като се Стоян ожени,
утре се свади с майка си
за нива и за кории,
за буйно лозе бащино.
Мама Стояну думаше:
- Стоене, синко Стоене,
от кого да те отделя,
дали от сестра по-стара,
или от братя по-млади?
Със кого дялба ще делиш,
от кого ще се отделиш?
Стояну жалба дожаля,
седна си Стоян на двора,
на двора Стоян, на стола,
дребни ми сълзи зарони...
Че се й на Бога смилило,
от Бога й книже паднало
на Стояново коляно.
На книгата й написано:
"Върви, Стояне, къде щеш,
прави, Стояне, какво щеш -
майка ти ще те затрие!"
Стояну жалба дожаля,
отиде в тъмни яхъри,
изведе конче хранено,
при ламбантин отиде,
че си кончето подкова -
със маламени петала,
със посребрени къйери.
Че си у тях си отиде,
със бял го ориз назоби,
с руйно го вино напои
и на Стоянка думаше:
- Стоенке, първо венчане,
под було тебе оставям,
под було да те намеря!
Че стана Стоян, замина,
походи девет години,
спечели девет хиляди,
девет хиляди говеда,
пълни дисаги със пари.
Стояну жалба дожале,
у тях си да се повърне,
за млада булка Стоянка...
Че се наназад повърна,
у тях си да си отиде.
Стоянка телци лъчеше
и на телците думаше:
- Пустински, пусти остали,
Стоян ви тринки остави,
пък триста ще ви намери!
Мене под було остави,
девет години станаха,
девет съм була скъсала -
той нема да се завърне!
Таман туй Стоянка думаше -
челяк на порти похлопа,
че си Стоянка извика:
- Стоенке, булка под було,
имаш ли конак за юнак,
за юнак и за кончето?
Стоянка дума юначе:
- Аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам.
Че при мама си отиде
и на мама си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
челяк на порти похлопа,
похлопа, за конак пита;
я хайде да го пуснеме,
че и наш Стоян тъй ходи,
тъй ходи, мамо, тъй пита.
Свекърва си й думаше:
- Иди го пусни, Стоянке,
иди му порти отвори.
Юначе в двори влазяше,
че си кончето заведе,
дето го Стоян водеше.
Дисагите си занесе,
дето ги Стоян носеше;
свърза си конче хранено,
дето го Стоян вързеше.
Като си горе излезе,
че си пушката закачи,
дет' я Стоян закачаше.
Вечерта, подир вечеря,
Стоян Стоенки думаше:
- Стоенке, булка под було,
попитай твойта свекърва,
ще ли те пусне таз вечер
при мене да пренощуваш?
Стоянка дума свекърви:
- Майно ле, стара майчица,
мене ме вика юначе -
таз вечер да ида при него,
наедно да пренощуваме!...
Свекърва дума Стоенки:
- Иди, нощувай, Стоянке,
иди, нощувай при него...
Че са легнали, заспали,
кат' пилета петровчета.
Като петлите пропяха,
Стоенкината свекърва
от сън се тежък събуди,
извади остро нохченце -
Стояну глава отряза!
Главата му се търкаля
и мокър език говори:
- Стоянке, булка под було,
такъвзи ти бил късмета -
червено було да фърлиш,
пък черно днес да забрадиш!
Халал да ти са, Стоянке,
пълни дисаги със пари,
девет хиляди говеда!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010