* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Имала й мама, имала й
едного сина Стояна,
той за син, той за дъщеря.
Бързала да го ожени.
Днес го майка му ожени,
утре се свади с майка си
за къща, за покъщнина,
за ниви и за кории,
за буйно лозе бащино.
Мама Стояну думаше:
- Стоене, синко Стоене,
от кого да те отделя -
дали от братя по-стари
или от сестри по-млади,
като си един на майка?!...
Стоян на двори излезе,
на бял си камък поседнал;
от Бога книже паднало
на Стояново коляно.
Стоян книжето четеше,
на книжето му показва -
майка му ще го заколи.
Че търти Стоян да бяга,
остави булка под було.
Че далеч Стоян забегнал,
че ходил Стоян, че ходил
тъкминко девет години,
спечелил тежко имане,
спечели сюрек говеда.
Че стана Стоян да иде
на бащини си домове,
домове, още мюлкове.
Че си на порти похлопа,
булче на порти излезе,
Стоян на булче думаше:
- Булче ле, млада невесто,
аз съм си пътник и друмник,
мога ли у вас нощува?
Невеста дума юначе:
- Юначе, още друмниче,
ти можеш у нас нощува,
че и ние си имаме,
имаме човек изгубен,
кой девет годин все ходи
по чуждите ми мевлекети.
Стоян у двора увлезе
и си кончето разседла,
разседла, още привърза,
и в къщи влезе млад Стоян,
и си силяха разпаса,
и го по стени накачи.
Булче майци му думаше:
- Майно льо, стара свекърво,
що ми се струва, майно льо,
че тойзи чоляк млад Стоян?
Дето Стоян конче връзваше,
и той там си го завърза;
дето Стоян пушка качеше,
и той я тамо закачи;
дето си Стоян сабя качеше,
и той я тамо закачи...
Що ми се струва, майно льо,
че тойзи чоляк наш Стоян...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010