* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

По двори ходи млад Тодор,
първо го либе питуе:
- Тодоре, либе Тодоре,
по книги гледаш и викаш,
по двори ходиш и пееш,
църквите метеш и свириш,
какво ще, либе, да мине?
Тодор на либе думаше:
- Нали ме, либе, питуеш,
на книга ми е писано,
че гинем, либе Петкано,
от моя стара майчица,
а я съм, либе, прекренал
да бегам дори у Влашко,
ага ми книга замине,
ага ми глава остане!
Петкана сълзи порони:
- Като, Тодоре, забегнеш,
а язи къде да идам?
- Тизи на дворе ще седиш,
ще слушаш майка-свекърва.
Убаво майка да слушаш,
като те майка намрази,
на око ще те улови,
нече те държи, Петкано!
Отиде Тодор у Влашко,
девет се годин маяло,
много имане спечелил -
кемери имане запасал,
петстотин овни накупил.
Тогава Тодор намислил -
сега ще дома ке подим,
либе Петкана да видим.
Тръгнал си Тодор на пътя,
та си до двора стигнало.
Като на порти застана,
либе Петкана на порти,
Тодор й дума думаше:
- Има ли, снахо, има ли,
има ли место за мене,
нощеска да си преминем,
овнете да ми прибереш,
овньове да ми накърмиш?
Петкана дума думаше:
- Имаме, младо търговче,
имаме двори големи,
имаме порти широки.
Имаме майка-свекърва,
много е бедна в чейнето,
да идем нея да питам,
какво ми мама позволи.
Петкана ойде кот майка
и на свекърва казуе:
- Мале свекърво, свекърво,
моли се, мамо, търговец -
овнете да му приберем,
овньове да му покърмим,
скъпо ще си заплати.
Свекърва била лакома:
- Иди ги, снажке, доведи,
имане да ни остави.
Петкана бързо излезна
и си търговец прибрала,
и му овнета накърми.
Седнали да си вечерят,
Тодор тогава придумал:
- Нечем, Петкано, вечера,
ала ми сложи да легнем,
че ме са пъти убили.
Сопаса кемер имане,
Петкани в скути изсипа.
Свекърва, върла душманка,
Петкана Тодор завива,
свекърва зима секира,
на Тодор глава отсича.
Писна Петкана, записка:
- Оти го, мале, утепа,
дали ни малко донесе,
дали е малко имане?
На Тодор глава рипаше
и си Петкани думаше:
- Петкано, либе Петкано,
що е на глава писано,
оно на камик не иде!
Петкана ножче вземала,
та се у сърце прибоде
и си Тодора прегръща.
- Легаме, либе Тодоре,
да се наоди майка ти,
по наши равни вървища...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010