* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Какво ми й чудо станало
във туй ми село Кузманово
със този ми Илия Зафиров?
Расъл е Илия, порасъл,
на двайсет години станал,
че си Илия залюби
тази ми Радка Стойнова.
Любиха се дор една година,
Илия Радке продума:
- Радке ле, любе Радке ле,
ази съм, Радке, намислил -
във Северна Америка да ида,
пари да си, Радке, спечеля,
да имаме за стари години!
Теб те, Радке, оставям
без свекър, без свекърва,
без девер, без етърва,
на пет месеца бременна.
Като си дете добиеш,
на мене хабер да сториш,
да зная, Радке, да зная
каква си рожба имаме.
Мина малко, не много,
Радка си женска рожба добила,
име й Зорка кръстиха.
Седя ми Илия, печели,
точно осемнайсет години.
Зорка си й мома порасла,
майка й писмо е писала:
"Илия, първо венчило,
ти знаеш, либе, ти знаеш,
че си женска рожба имаме,
че е Зорка порасла,
че трябва да я оженим...
Едно ще ти се помолим -
пари да ни изпратиш,
на Зорка прике да нагласим!"
Илия си писмо получи
и си писмото прочете.
Много на Илия домиля,
много на Илия дожаля
и си триста хиляди изпрати.
Не мина малко, ни много,
Радка си чек получи
да отиде да си получи
точно ми триста хиляди.
Нали й жена глупава
в общината й отишла
и си на кмета думаше -
със нея в едно да иде,
да си парите получи.
Радка си пари получи.
Kато се вечер мръкнало,
седнали да си вечерят.
На порти човек похлопа
и кат си Зорка отиде -
на порти до две кадъни,
че те се най молеха
у тях да си нощуват.
Зорка се назад повърна
и на майка си продума:
- Майко, мила майчице,
на порти две ми кадъни,
че те се, мале, молят
у нас да си нощуват.
Майка й на Зорка думаше:
- Иди ги, мама, доведи,
че и татка ти тъй ходи,
тъй ходи, мама, тъй скита.
Като кадъни влязоха,
поканиха ги да вечерят.
Радка на кадъни думаше
ръцете да си умият.
Като си ръце миеха,
Зорка по ръце познала,
че не са дор две кадъни,
ами са мъже хайдути.
Зорка си майка повика
и на майка си думаше:
- Тез хора не са кадъни,
а най са мъже хайдути!
Я ми дай, мамо, парите,
парите и парабела.
Докат си Зорка издума,
тези ми две кадъни,
те ми Радка хванаха
и си на Радка думаха:
- Парите давай по-скоро,
парите дето днеска получи!
Много я горката мъчиха,
та най-после удушиха.
Почнаха Зорка да търсят,
но тя бе в стая заключена,
те си на двора излязоха,
стълба да си намерят.
На прозорец стълба сложиха
и Зорка да си убият.
Зорка си прозорец отвори
и двама от стълба събори.
Съборила Зорка и ги убила.
Заранта, кат се е съмвало,
цяло се е село извървяло
да гледа тез две кадъни.
А тези две кадъни -
бирника и кмета в селото.
Таман са Радка погребали
и Илия си у тях пристигна:
- Радке ле, любе Радке ле,
пари си, Радке, спечелих,
но тебе, любе, загубих...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010