* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Тодор на стол седеше
и си книга четеше,
жално-милно плачеше
и на майка си думаше:
- Майно ле, стара майчице
в книга ми, майно, пише,
че от теб ще загина.
Майка на Тодор думаше:
- Стой, синко, таз дума не думай,
че от мен ще загинеш.
Ах, че се на Тодор поиска
да се за Калудка ожени,
ала майка му я не иска.
Тодор си за Калудка отиде
и като се от венчило завръща,
зачува майчини си клетви:
- Тодоре, синко Тодоре,
как не ти краката изсъхнаха,
краката до коленете,
ръцете до раменете,
Калудка да не довеждаш!
Тодор си булче в двора веде
и се назад повърна.
Че ходи Тодор, че скита
цели ми девет години.
Много пари спечели,
закупи двеста крави ялови
и хранено конче да язди,
и се в село завърна.
Една вечер на бащини порти почука.
На порти Калудка излезе,
Тодор Калудки думаше:
- Калудке, булка хубава,
имате ли двори широки
за двеста крави ялови,
имате ли яхъри дълбоки
за мойто конче хранено?
Калудка търговче думаше:
- Аз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам.
Калудка свекърви думаше:
- Майно ле, стара свекърво,
търговче пита, разпитва,
имаме ли двори широки,
имаме ли хладни яхъри -
кравите си да вкара
и кончето си да свърже.
Свекърва Калудка думаше:
- Пусни го, снахо, пусни го,
че и нашия Тодор е скитник.
Като си кравите вкара и конче завърза,
търговче Калудки думаше:
- Калудке, булка хубава,
кило жълтици давам
да ми постелиш, подложиш;
две ти давам, Калудке,
при мен да пренощуваш!
Калудка търговче думаше:
- Аз имам стара свекърва
ще ида да я попитам.
Свекърва Калудки думаше:
- Постели му, снахо, подложи му
и при него пренощувай,
ала вратата не заключвай!
Аз ще му с брадва глава отсека,
парите ще му вземем,
кравите и конче ще изпъдим,
а него в мази заровим.
Калудка си при търговче отиде
и в собата го уведе.
Търговче си часовник на стена закачи.
Калудка жално заплака,
Търговче Калудки продума:
- Защо ти са мокри очите,
защо ти са упръхнали страните?
- И моят Тодор часовник
си там качеше....
- Калудке, булка хубава,
я ме Калудке, погледни,
нали съм аз твоя Тодор.
Много се Калудка зарадва
и се двамата прегърнаха,
сладичко си заспаха
и вратата не затвориха.
По среди-нощи, полунощи,
Тодорова стара майка
с брадва му глава отсече.
Главата му подскача,
езикът му говори:
- Майно ле, стара майчице,
нали ти аз казах,
че от теб, майно ле, ще да загина!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010