* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Поседнал ми е млад Стоян
посред дворове на камък.
От Бога е книжле паднало
на Стоянови колене,
колене, десни рамене.
Стоян си книжле прочете,
на книжлето пишеше:
"Майка му ще го заколи
с остра брадва желязна!"
Стоян във къщи влезе
и на Петкана думаше:
- Майка ми ще ме заколи
със остра брадва желязна.
Петкана дума Стояни:
- Тате и мама на черква,
иди, Стояне, на черква,
свещица си ти запали
и се на Бога помоли
мама да не те заколи.
Кога Стоян в черква влезе,
попа евангелие четеше,
и на Стоян се сторило,
че неговото книжле четеше,
че мама ще го заколи.
Евангелие се изчете,
Стоян от черква излезе,
право у тях си отиде
и на Петкана думаше:
- Като в черква отидох,
попа моето четене чете.
Стоян си конче натъкми,
запаса сабя френгия,
наметна пушка бойлия,
забоде чифт пищови,
та си кончето възседна
и си от порти излезе.
Ходи ми Стоян, що ходи,
девет ми цели години,
и пак на порти похлопа.
Стоян Петкано думаше:
- Има ли за пътник конак?
Има ли за конче яхъри?
Петкана дума пътниче:
- Пътниче, кално друмниче,
аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам.
Петкана дума свекърви:
- На порти вика пътниче,
пътниче, кално друмниче,
Свекърва дума Петкани:
- Иди, Петкано, отвори,
че и наш Стоян тъй ходи,
тъй ходи Стоян, тъй скита,
и тъй той за конак пита.
Кога Петкана отвори,
друмниче дума на конче:
- От където те изведох,
аз пак там ще те въведа,
откъдето те отвързах,
аз пак там ще те завържа,
откъдето те, пушка, взех,
аз пак там ще те изправя,
отде те, сабя, откачих,
аз пак там ще те закача.
Пътниче дума Петкани:
- Девет години легло местих,
таз вечер на легло ще легна.
Иди, Петкано, измети,
горни ми соби опали.
Петкани дума свекърви:
- Майно льо, стара мила,
туй не ми е, мамо, пътниче,
най ми е, мамо, наш Стоян!
Мама дума Петкани:
- Петкано, курво кахпио,
като ми видя пътниче,
направи го на млад Стоян.
Ако с туй пътниче легнеш,
вратата да не затваряш,
лампите да не угасяш.
Петкано, курво кахпио,
заколи тлъста юрдечка,
наготви топла вечеря
да си хапне пътниче,
а с него и наш Стоян.
Вечеряли, що вечеряли,
станали да си лягат.
Свекърва дума Петкани:
- Вратата да не затваряш,
лампите да не угасяш.
С остра брадва ще вляза,
пътниче ще си заколя.
Кога са двама легнали,
Петкана дума Стояни:
- Стояне, първо венчило,
майка ти ми е заръчала
вратите да не затварям,
лампите да не угасям,
с остра брадва ще влезе,
пътниче да си заколи.
Сладък ги сънчец открадна,
че са ми сладко заспали.
Тогаз е майка й влязла
с остра брадва желязна,
че си е пътниче заклала.
Свекърва дума Петкани:
- Петкано, курво кахпио,
стани, Петкано, стани,
тялото вън да изнесем,
кръвта му да си измием,
парите да си заровим,
конче на път да изтирим.
Тялото в боклук ровили,
кръвта изтрили, измили.
Три дни мина, не минали,
ето сюреци стигнали
и на боклук заровили,
и сюрекчии питаха:
- Къде ми стои млад Стоян,
млад Стоян, сюрекчията,
и коя му е къщата?
Като свине ровили,
млад Стоян са изровили
и го сюреци познали.
Горка Петкана плачеше,
ясни се гласове вдигнаха,
чак до небе стигаха.
Господ дума ангеле:
- Я слезте, ангеле, на земя,
на земя сред хората,
да видите и чуете
дали е гладна година,
или е черната чума?
Ангеле на земя слязоха,
видяха Петкана да плаче
на трупа на млад Стоян.
Кат на небе излязоха,
ангели Богу думаха:
- Боже ле, мили Господи,
нито е гладна година,
нито е черната чума,
най майка сина заклала,
горка го оплаква Петкана.
Господ дума на ангеле:
- В първа соба влезнете,
вода за къпане вземете;
във втора соба влезнете,
масло за мазане вземете;
в трета соба влезнете,
масло за запояване вземете.
Ангели на земя слязоха,
тялото си окъпаха
и с масла го смазаха.
А щом го смазаха,
тялото кръвта поело,
млад Стоян тогаз оживял.
Майка му като видяла,
и на часа си умряла.
Нали е Божа работа,
затуй го на книга пишем,
затуй го на песен пеем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010