* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

От Бога й книга паднала
на Стояново коляно.
Стоян си книга четеше
и жално, милно плачеше.
Майка Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
като четеш таз книга,
защо си жално плачеш?
Стоян майчица думаше:
- На книга, мамо, писано,
че ти ще ме, мамо, убиеш,
в двора ще ме заровиш!
Че се Стоян ожени
и са се с майка си скарали,
че стана Стоян, забягна.
Ходил е Стоян, скитосвал,
цели ми девет годинки,
че се Стоян завърна,
на порти похлопа.
Тодорка, булка хубава,
тя му е порти отворила.
Стоян Тодорки думаше:
- Има ли, булке, място за спане?
Тодорка Стоян думаше:
- Аз имам лоша свекърва,
ще ида да я попитам.
Тодорка на свекърва си продума:
- Пътник, майко, пита за спане.
Тя й рекла: - Да го пуснем,
Тодорке, да го пуснем,
че и наш Стоян тъй ходи,
тъй ходи, тъй пита...
Като си е Стоян влязъл,
ама не го познали.
Дето си Стоян сядаше,
пак там си седна.
Стоян си покани булката,
с нея да нощува.
Тя тогава му рекла:
- Имам лоша свекърва,
ще ида да я попитам.
Тогаз свекърва й каза:
- Иди, булке, иди,
наш Стоян тъй ходи,
тъй ходи, тъй вика...
Като са си сладко заспали
майка му й ги заклала
и ги в двора заровила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010