* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

От Бога книга е паднала
на Стояново дясно коляно,
книгата пише и говори:
"Ти ще ме, мамо, убиеш и запреш!"
- Как ще те, мама, убия,
като си един на мама, Стояне?
Хайде да те, мама, оженим.
Днеска му беше сватбата,
на утрета делба поиска:
- Айде ме, мамо, отдели.
- Че от кого да те отделя?
Нямаш нито брат, ни сестра.
Че стана Стоян, забягна,
там долу Стоян, във Добруджа.
Девет години овчарувал,
със билюк овце се завърна
десетата година във село.
И на жена си се обадил
и я питал: - Има ли място за мене,
за мене и моето стадо?
През нощта майка му го заклала
и му е главата отрязала,
във боклукът заровила.
Кога го заклала,
тръпен му език говори:
- Нали ти казах, мамо,
че ти ще ме, мамо, убиеш?!
Майка му много е пишман станала,
че си е Стояна убила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010