* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Гяче Тодоре, Тодо=
Гяче Тодоре, Тодоре!
Гяк Тодор църкви метеше,
църквите мете, смее се,
кандило пальи, въздиша,
у книга гледа и плаче.
Согледала го майка му,
па на Тодора говори:
- Сину Тодоре, Тодоре,
защо, сину, жално плачеш?
Дал' че е гладна година,
ил' че е тежка вергиа,
ил' че е морна мориа?
Я Тодор си ю говори:
- Майчице, мила майчице,
ели прашаш, че ти кажем -
ни че е гладна година,
ни че е тежка вергиа,
ни че е морна мориа...
У книженце е писано -
кой е сал един на макя,
от Бога нема да умре,
макя му че го погуби!
Я съм си, мале, сал един,
ти мене че ме погубиш...
Па ка е църква пущило,
побегна Тодор да бега.
Девет го годин немало,
та ходи Тодор, печальи,
спечальи девет сурии,
девет сурии говеда
и това тежко иманье,
и това конче раньено,
па се назаде повърна,
у нийното пусто село.
Кога през порти замина,
булче на порти стоеше,
Тодор на булче говори:
- Галутко, булче убаво,
има ли место за мене
и за мене и за стока,
и ладен яър за коня?
Я Галутка му говори:
- Пътниче, чуждодрумниче,
я имам стара свекърва,
да идем да я попитам.
Влезнала, та я питала:
- Мале ле, мила майчице,
един търговец замина
и за место ме попита.
А свекърва ю говори:
- И има место за него,
и за него и за стока...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010