* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Демяна крава доеше,
а детенцето и плачеше.
Демяна го люто кълнеше.
- Пукни се, трясни, дете ле,
я га си късмет нямало,
баща ти да те отгледа,
премяна да те премени.
През пътя пътник вървеше,
той на Димяна думаше:
- Димяно ле, младо невясто,
мър, не кълни си детенце,
чим детенце е мъничко,
детенце нямат кабаят.
Невясто млада невясто,
имате ли конак у вази,
у вази конак за нази?
- Пътниче, рече друмниче,
я имам баба по стара -
да ида, да я попитам.
- Баба ле, стара бабо ле,
през пътя пътник замина,
дал да го кондурдисаме?
- Кондурдисай го, невясто,
той и наш Стоян тъй ходи,
по няве млади невясти.
Га се Демяна завърна,
той си кончето вързова,
гдето го Стоян вързувал
и си пушката закачи
гдето я Стоян закачал.
- Как мяза, бабо ле, как мяза,
моето първо любовне,
твоето синче Стояна!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010