* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Тодор си църкву метеше
и си книгу четеше,
и си дребни сълзи ронеше.
Мати му га питала:
- Синку Тодоре, Тодоре,
що си рано подранил
из църкве раванлие,
йощ църкве су недостояле,
недостояле, недовтасале?
Тодор си мати продума:
- Кога си църкву я мето,
я си у книгу прочето,
че от мати че погинем.
Мати на Тодор думаше:
- Бегни ми, синко, забегни,
па си дом не дооди,
догде е жива мати ти!
Бегна Тодор, забегна,
в далечно село слугувал,
слугувал девет години.
Кога се дома завърне
и се у кръчму отбие,
свите Тодор познали.
При мати си дома отиде,
мати му га не познала.
На пътник се е престорил,
у ни сака да преспи.
Они се завайкали,
че нищо за вечеру нему.
Стоян паре извади,
баща си паре даде -
да иде да купи вечера.
Кога си у село излезе
свите му казували,
че син му Тодор дошъл.
Кога си дома отиде,
жену си бърже да каже,
че у н'и не е пътник,
но е н'ин син Тодор.
Дорде баща да стигне,
мати му га е заклала,
парите му е вземала
и га у бунище скутала.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010