* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Разсърди ми се млад Стоян
на неговата невяста,
дет има дете момиче...
Далеко Стоян забягна,
далеко, чак у Добруджа.
Като из пътя вървеше,
от Бога книга паднало
и във книгата пишело:
"Де ще, Стояне, да бягаш -
от твоя майка смърт имаш!"
Чуди се Стоян и мая -
назад ли да се повърне,
ил да си напред той тръгне?
Че тръгнал Стоян пак напред,
отиде Стоян в Добруджа,
спечели стока безкрайна -
петстотин вакли овчици,
хиляда крави ялови
и един кемер жълтици.
Чудил се Стоян, маял се
назад ли да се повърне,
булчето той да си види...
Нали си Стоян отиде,
право си у тях отива
и на портата потропва,
и на майка си повиква:
- Бре, ой те тебе, бабичко,
има ли конак за мене,
за мойто стадо голямо?
Нали майка му продума:
- Бре, ой те тебе, пътниче,
имаме конак за тебе,
за твойто стадо голямо.
Стоян си в къщи отиде,
като си булче съгледа,
съгледа и се нажали,
но той й нищо не каза.
Вечерта, кат се мръкнало,
Стоян на булче продума:
- Бре, ой те тебе, Невянке,
я ми, Невянке, постели
и аз, Невянке, да седна, (2)
да седна, да си почина.
Нали Невянка постлала,
кат я майка й съгледа,
съгледа, каил не стана,
защо Невянка тъй прави - (2)
на чужди хора постила?!
Че й главата отряза...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010