* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Забягнал ми е Тодорчо
от селски тежки борчове,
оставил млада булчица
под цървена прякрива,
цели ми девет години.
Събрал девет овчаря с овньове
и девет говедаря с волове.
Тодор овчари думаше:
- Овчаре, мой другаре,
я ще напред да подмина,
в село да ида - за говеда
говедарник да изградя,
а пък за овньове - кошара.
Вие карайте послед овньове.
И станал ми Тодор, тръгнал ми.
Кога дойде долу, под селото,
под селото, при чешмата,
там ми Тодорчо завари
неговата млада булчица.
Тодор булчице думаше:
- Булчице, млада булчице,
имате ли конак за мене,
за мене и за кончето ми?
- Чакай да ида, баба да попитам!
- Бабо ле, мила бабо ле,
пътник за конак пита,
пътника ми мяза на твоя син Тодорчо...
- Булчице, млада булчице,
стана ми девет години,
когото срещнеш и стигнеш,
все на Тодорчо приличаш!
Пътник ми мяза баш чорбаджия,
бъркай му вино и ракия,
пътника да си упиеме
и да го заколим!
Бъркали вино и ракия,
пътника си опили,
опили, още заклали
и му парите вземали,
и го в боклука зарили.
Таман си Тодорчо зарили,
ей ги овчари с овньове
и говедари с волове.
Овцете блейнаха, говеда ревнаха,
и право на боклук отидоха,
и с роги си Тодорчо
от боклук изкараха.
Тодорова млада булчица
извила глас до небето
и си на баба думаше:
- Бабо ле, мила бабо ле,
аз нали ти казах, бабо ле,
че това е твоят син Тодорчо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010